Почти сигурно е, че между 2023 и 2027 г. ще е най-топлият 5-годишен период, регистриран някога, тъй като комбинацията между парниковите газове и явлението Ел Ниньо (температурно колебание, влияещо на световния климат – бел. ред.) водят до по-високи температури, предупреди ООН, предаде АФП.
Световните температури скоро ще надхвърлят по-амбициозната цел, заложена в Парижките споразумения за климата, като има 2/3 вероятност това да стане през някоя от следващите 5 години, заяви Световната метеорологична организация към ООН (СМО).
Най-горещите 8 години, регистрирани някога, са били между 2015 г. и 2022 г., но прогнозите са, че температурите ще продължат да се повишават с ускоряването на изменението на климата. „Има 98% вероятност поне една от следващите 5 години, както и 5-годишният период, да е най-топлият в историята“, заяви СМО.
Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. страните се договориха да ограничат глобалното затопляне до „доста под“ 2°C над средните нива, измерени между 1850 и 1900 г. и до 1,5°C, ако е възможно.
Средната глобална температура през 2022 г. е била 1,15 пункта над средната стойност за периода 1850-1900 г.
Според СМО има 66% вероятност годишните глобални температури на повърхността на земята да надхвърлят 1,5°C над прединдустриалните нива за поне една от годините 2023-2027, като за всяка от тях се прогнозира диапазон от 1,1°C до 1,8°C.
Неизследвана територия
„Макар това да не означава, че светът трайно ще надхвърли парижкия показател, СМО предупреждава, че временно и все по-често ще нарушаваме нивото от 1,5°C“, заяви ръководителят на агенцията Петери Таалас. По думите му се очаква през следващите месеци да се развие затоплящ се Ел Ниньо, който в комбинация с предизвиканото от човека изменение на климата ще тласне глобалните температури към непозната територия. „Това ще има далечни последици за здравето, продоволствената сигурност, управлението на водите и околната среда. Трябва да бъдем подготвени“, отбеляза Таалас.
Ел Ниньо е широкомащабно затопляне на повърхностните температури в централната и източната част на екваториалния Тихи океан. Метеорологичното явление обикновено се случва на всеки 2 до 7 години.
Състоянието на климата се колебае между Ел Ниньо и противоположната му Ла Ниня, а между тях има неутрални условия. По-рано този месец СМО заяви, че вероятността за развитие на Ел Ниньо е 60% до края на юли и 80% до края на септември.
Обикновено явлението повишава глобалните температури в годината след развитието си, а в този цикъл това ще е 2024 г.
Въпреки охлаждащото влияние на условията на Ла Нина през по-голямата част от последните 3 години, най-топлите 8 години в историята са били от 2015 г., като 2016 г. е най-горещата. Топлината се задържа в атмосферата от т.нар. парникови газове, на рекордно високо ниво.
Трите основни парникови газа са въглероден диоксид, метан и азотен оксид.
Повишаване на температурите от 60-те години на ХХ век насам
От 60-те години на миналия век средните температури на сушата и морето в близост до повърхността са се увеличили.
Вероятността температурите временно да надхвърлят 1,5°C над средната стойност за периода 1850-1990 г. се увеличава непрекъснато от 2015 г., когато се считаше, че тя е близка до нулата.
Националната метеорологична служба на Великобритания „Met Office“ е водещият център на СМО за до 10-годишни прогнози за климата.
„Макар че има 66% вероятност една година между 2023 и 2027 г. да надхвърли прага от 1,5°C, сега има 32% вероятност цялата средна 5-годишна стойност да го направи“, заявиха от „Met Office“.
„Прогнозите са, че средните глобални температури ще продължат да се повишават, отдалечавайки ни все повече от климата, с който сме свикнали“, заяви експертът от Леон Хермансон.
Температурите през 2023 г. вероятно ще са по-високи от средните за периода 1991-2020 г. в почти всички региони, с изключение на Аляска, Южна Африка, Южна Азия и части от Австралия, обявиха от СМО.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят
Промените в климата – къде е България?
Почти 50% ще бъде възобновяемата енергия в ЕС още до 2030 г.