Тенденцията на повишен интерес на малките и средни фирми към финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост се запазва и при третата отворена процедура по линия на Министерството на иновациите и растежа – тази за изграждане на собствени ВЕИ на фирмите. 562 български фирми кандидатстваха по процедурата от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) да финансират свои нови ВЕИ системи в комбинация с батерии за съхранение на енергия.
При бюджет от 200 млн. лв., подадените проекти предложения са на общата стойност 330 686 871 лв., част от които средства (близо 160 млн. лв.) ще се изплащат именно от МИР и са осигурени.
ЕС ще финализира нова цел за възобновяема енергия до 2030 г.
Припомняме, че в първоначалното проектиране на мярката по ПВУ, бюджетът й е бил едва 20 млн. лв., но на базата на засиления интерес от страна на фирмите, бюджетът бе увеличен на до 200 млн. лв. и кандидатстването показа, че средствата са разчетени така, че да стигнат.
Подаването на документите приключи в понеделник, в 16,30 ч. ПВУ не покрива 100% от разходите за монтирането на ВЕИ системите, а между 35% и 50% в зависимост от категорията и икономическия район, от който е кандидатстващата фирма.

Всички формуляри се подаваха електронно през системата ИСУН 2020.
Това е първата мярка с такава сложност по Плана за възстановяване, защото изискваше представяне на идейни и технически проекти за ВЕИ-системите от страна на фирмите кандидати. Въпреки сложността на процедурата и факта, че в България тя се провежда за първи път, различни по големина компании успешно подготвиха и подадоха проектите си, което МИР отчита като добра кондиция на бизнеса у нас за проекти с висока степен на сложност и иновативност.
Мярката от ПВУ е насочена към микро-, малки и средни предприятия, както и към дружества с до 3000 служители. Те можеха да са от различни икономически сектори като „Преработваща промишленост“, „Хотелиерство и ресторантьорство“, „Търговия; Ремонт на автомобили и мотоциклети“, „Транспорт, складиране и пощи“, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; Далекосъобщения“ и др.
Компаниите можеха да поискат подкрепа от 75 000 лв. до 1 млн. лв. за монтиране на фотоволтаични системи и батерии за съхранение на произведения ток. Ако бъдат одобрени за финансиране, новите ВЕИ ще им помогнат да оптимизират разходите си за електроенергия, а генерираните спестявания да влагат например в нови продукти или в оптимизиране на производствените процеси. Разглеждането и оценяването на подадените проектни предложения започва до седмица, при интензивен режим на проверки. С оглед на сложността на оценяването се очаква списъците с одобрените за финансиране предприятия да бъдат публикувани в началото на месец август. На практика, това ще са първите фирми в България, които ще получат пари по линия на „зелените политики“ от Плана за възстановяване и устойчивост у нас.
По първата мярка – „Технологична модернизация“, също имаше голям интерес и МИР почти приключи със сключването на договорите, а по втората – „ИКТ решения и киберсигурност“ вече са поканени 750 фирми, от класираните 1599, да пристъпят към сключване на договорите си за финансиране. По двете мерки общо МИР ще изплати близо 300 млн. лв. от Плана за възстановяване.
До дни МИР ще обяви за кандидатстване и следващата мярка, пета по ред мярка от ПВУ – за изграждане на Индустриални зони – с бюджет около 212 млн. лв.
 
 

Новият главен изпълнителен директор на телекомуникационния гигант Vodafone Маргерита Дела Вале разкри план за съживяване растежа на компанията, като обеща съкращения и опростяване на корпоративната ѝ структура, пише Bloomberg.
„Vodafone ще съкрати около 11 000 позиции през следващите 3 години, ще работи по преструктурирането на бизнеса си на германския пазар и ще започне „стратегически преглед“ на испанското си подразделение“, гласи изявление на базираната в Нюбъри, Великобритания компания.
Дела Вале, ветеран от Vodafone, преди април беше главен финансов директор и временен главен изпълнителен директор, е натоварена с възраждането на успеха на компанията, която страда от спад на цената на акциите и трудности в консолидирането на огромните глобални операции. В изявлението си лидерът заяви, че ще преразпредели ресурси, за да се съсредоточи върху „качествената услуга, която нашите клиенти очакват“ и да разшири бизнес отдела.

„Представянето ни не беше достатъчно добро. За да печели постоянно, Vodafone трябва да се промени. Моите приоритети са клиентите, опростяването и растежът. Ще опростим нашата организация, като премахнем сложността, за да си възвърнем конкурентоспособността“, отбеляза Дела Вале.
Коригираният свободен паричен поток, внимателно следена метрика, ще спадне с около 31% до 3,3 млрд. евро през фискалната година до края на март след продажби на активи, но също поема удар от „очакваните движения на оборотния капитал“, обяви компанията. Голяма част от спада е заради промяна в германски закон, засягащ начина, по който Vodafone може да събира пари от клиентите, посочва говорител на компанията.
Печалбата преди данъци, лихви, обезценка и амортизация се очаква да е 13,3 млрд. евро за годината, което Vodafone описва като „предимно без промяна“, предвид частичната продажба на звеното Vantage Towers и на бизнеса в Унгария.
Новият главен изпълнителен директор на Vodafone също така трябва да се справя и с редица нови акционери от телекомуникационната индустрия, някои от които все по-ясно изразяват желанието си да повлияят на посоката на развитие на компанията. Emirates Telecommunications Group, или e&, постоянно надгражда дела си и е най-големият акционер в компанията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Телеком съкращава хиляди работни места

Vodafone вече е най-големият телеком в Индия

Европейската комисия представи нов доклад за състоянието на Шенгенското пространство, в който отново изразява подкрепата си за присъединяването на България и Румъния до края на годината.
ЕК отново призовава Съвета на ЕС да позволи на двете страни да се присъединят към Шенген. Преди 12 години ЕК потвърди, че България и Румъния са готови да станат изцяло част от пространството без гранични проверки.
Това се случи и през ноември 2022 г. – отново беше потвърдена готовността на тези държави да се присъединят. „Проверките в двете страни миналата есен не само потвърдиха заключенията от 2011 г., че България и Румъния изпълняват условията, но показаха, че прилагат най-новите промени в правилата за Шенген и имат ключов принос за добрата работа на Шенгенското пространство“, допълва ЕК. България и Шенген: Какво следва?

ЕК отбелязва, че запазването на проверките по границите има важни отрицателни последици за икономиката и околната среда, за българските и румънските граждани и за целия ЕС. „Увеличеното време за чакане по границите води до дълги опашки от превозни средства и високи разходи, намалена конкурентоспособност за бизнеса, прекъсване на веригите за доставки и намалени приходи за туризма. Несигурността, свързана със закъсненията по границите и бюрокрацията, може да отблъсне чуждестранните инвестиции и да подкопае икономическото и социалното сближаване между държавите в ЕС“, се посочва в доклада.
Комисията цитира данни, според които годишно проверките по вътрешните граници в ЕС водят до отделянето на 46 000 тона въглероден диоксид.
ЕК работи в тясно сътрудничество с шведското и предстоящото испанско председателство на Съвета на ЕС, за да подготви решение за премахване на проверките възможно най-скоро тази година. Румъния и България постоянно са действали като основни участници в развитието на достиженията на правото от Шенген. „Крайно време е ЕС да изпълни ангажимента си да им предостави пълноправно членство в Шенгенското пространство и така да укрепи още европейското единство“, заявява комисията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Австрия ще блокира страната ни за Шенген, докато не изпълни едно условие
Трета западна държава ни спира за Шенген 
Окончателно: България отново остава извън Шенген
Аутсайдери в Европа: ЕС гласува отделно Хърватия от България и Румъния за Шенген
 Жертва на чужди интереси: България се страхува да не изостане за Шенген
България с ответна реакция, ако не ни приемат в Шенген

Четиризвездният хотел „Гергана“ във ваканционното селище „Албена“ спечели сертификат „Partner of excellence“ от германския туроператор Schauinsland Reisen, съобщиха от „Албена“ АД. Това го нарежда сред 25-те най-добри ваканционни хотела в света, предлагани от туристическата компания.
„Този сертификат е единственият, получен от партньорски хотел в България. Благодарим за професионализма и предлаганото високо качество, което се оценява от нашите клиенти“, каза при връчването му Щефан Бекер, продуктов и контрактинг мениджър в Schauinsland Reisen. Хотелът се намира на първа линия в комплекса, в непосредствена близост до природния резерват Балтата и в зона, напълно ограничена от автомобилен трафик.
България в топ 10 на световна класация по ръст на чуждестранните туристи
През 2017 година хотелът преминава през частична реконструкция, с изградено ново крило, предлагащо студиа и апартаменти с панорамни гледки към плажната ивица и лонгозната гора на резервата. 

Сред останалите отличени хотели със сертификат „Top hotel partner 2022“ се нареждат петзвездните Maritim Hotel & SPA Paradise Blue и Flamingo Grand Hotel & SPA, както и четиризвездният Kaliakra Beach.
Schauinsland Reisen е един от основните туроператори, довеждащи в България гости от Германия. Компанията има 105-годишна история, създадена и управлявана до днес от семейство Каснер и с централа в Дуисбург, провинция Северен Рейн-Вестфалия.      

Европейската комисия обяви, че одобрява държавна помощ от 26,5 млн. евро за дружество „Български пощи“.
В съобщението се отбелязва, че дружеството поддържа 2973 пощенски станции у нас с общо 8500 служители, но е засегнато от инфлацията и увеличените разходи за своята дейност. Помощта се предвижда да бъде предоставена като заем и използвана до края на октомври, за да продължи осигуряването на услугите, сред които и изплащането на пенсиите.

България се ангажира, че след 6 месеца заемът ще бъде върнат или дружеството ще представи план за преструктуриране, се посочва в съобщението. Допълва се, че подобен план ще подлежи на оценка и одобрение от ЕК.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Правителството с оздравителен план за „Български пощи“
С колко вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“?
Вдигат заплатите и ваучерите за храна в „Български пощи“

Износът на руски петрол е достигнал най-високото си равнище от началото на руската инвазия в Украйна въпреки тежките западни санкции и е донeсъл приходи от 15 милиарда долара. Това обяви днес Международната агенция по енергията (МАЕ), цитирана от Франс прес.
Международната организация, базирана в Париж, посочва в месечния си доклад, че руският износ е достигнал 8,3 милиона барела дневно миналия месец, след като страната не изпълни заплахата си да намали производството с 500 000 барела дневно.
„Възможно е Русия да увеличи добивите, за да компенсира загубата на приходи“, според доклада на МАЕ.
Въпреки международните санкции срещу петрола си, Русия е успяла да пренасочи износа на въглеводороди към други страни (Китай, Индия, Турция), но Москва „изглежда не среща особени трудности да намери купувачи за суровия петрол и петролните си продукти“, отчита докладът. 
Още: Кой е новият най-голям доставчик на петролни продукти за Европа?
„През април руският износ на петрол е достигнал пика си след инвазията, с 8,3 милиона барела дневно (като се отчитат и рафинираните продукти)“, пише МАЕ, което представлява повишение на приходите „с 1,7 милиарда долара“ до 15 милиарда долара.
След обявените на 5 декември санкции върху руския суров петрол, транспортиран по морски път, второ ембарго на ЕС, свързано със закупуването на руски петролни продукти, съчетано с таван на цените на тези продукти, което се прилага за страните от Г-7, е в сила от 5 февруари.

Като ответна мярка срещу санкциите, въведени в отговор на офанзивата на Москва срещу Украйна, Русия предупреди на 10 февруари, че ще намали производството с 500 000 барела дневно.
Темата за „вратичките“, позволяващи на Москва да смекчи влиянието на санкциите на страните от Г-7 върху икономиката си, ще бъде обсъдена на срещата на върха на индустриализираните страни, която ще започне този петък (19 май) в Япония.
Борел: ЕС трябва да предприеме мерки срещу Индия, за да ѝ попречи да купува руски петрол
Докладът акцентира паралелно и върху „възстановяване на китайското търсене, надвишаващо очакванията“ с „абсолютен рекорд през март от 16 милиона барела дневно“ за азиатската страна, вторият най-голям потребител в света след САЩ.
Световното търсене на петрол „ще нарасне с 2,2 милиона барела дневно на годишна основа през 2023 година, за да достигне средна стойност от 102 милиона барела дневно на ден“, според същия източник.

През първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 2% спрямо първото тримесечие на 2022 г. и с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2022 г., сочат сезонно изгладените експресни оценки на НСИ.
Това обаче е най-бавният растеж на годишна база от първото тримесечие на 2021 г., като икономиката се сви отчасти заради страничните ефекти от войната в Украйна. НСИ регистрира увеличението на фона на сложната политическата обстановка, обхванала страната през периода, както и признаци за влошаване на външната икономическа среда.
Заедно с това две ключови прогнози за българската икономика бяха преразгледани в положителна посока вчера и днес.
ЕК леко завиши прогнозата си (с 0,3 пр.п.) за ръста на БВП на България до 1,4% за тази година спрямо последния ѝ доклад от есента и запази очакванията си за 2024 г. за допълнително ускоряване до 2,4%. ЕК очаква тримесечният БВП да стагнира след първото тримесечие на тази година и след това да възобнови стабилното си разширяване през 2024 г.
Европейската банка за възстановяване и развитие подобри оценката си за темпа на растеж до 1,3% през 2023 г. и 2,9% за 2024 г., като и двете стойности са преразгледани нагоре с 0,3% спрямо предишните прогнози на институцията.

Изменения на годишна база
През първото тримесечие брутната добавена стойност нараства с 2,2% на годишна база, изчисляват в НСИ.
Крайното потребление отчита ръст от 2,8%, а бруто образуването на основен капитал се увеличава с 5,2% през първото тримесечие спрямо година по-рано. Износът на стоки и услуги нараства с 3%, а вносът на стоки и услуги се свива с 4,3%.
БВП в стойностен обем
Според експресните оценки на НСИ за първото тримесечие на тази година БВП в номинално изражение достига 37,265 млрд. лева.
Реализираната добавена стойност през първото тримесечие на тази година е 32,327 млрд. лева.
По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление със 83,4%, което в стойностно изражение е 31,084 млрд. лв. През първото тримесечие на 2023 г. бруто капиталообразуването, включващо инвестиции, вложени за покупка на активи, използвани многократно в производствения процес за продължителен период от време (над година), е 5,759 млрд. лв. и заема 15,5% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Българската икономика забавя растежа до 1% през тази година, прогнозира БНБ
МВФ намали сериозно очакванията за ръста на БВП в България
Икономическият растеж на България се сви наполовина през 2022 година
Политическата нестабилност влошава икономическата прогноза за България
Каква е прогнозата на финансовото министерство за българската икономика?