Турция увеличава данъците върху горивата с почти 200% в неделя – ход, който ще засили инфлационния натиск и ще постави под натиск бюджетите на домакинствата, съобщава Reuters.
Новите специални данъци върху потреблението на различните видове горива – включително бензин и дизел, бяха публикувани в Държавен вестник.
Увеличението ще помогне да се задоволят финансовите нужди, произлизащи от смъртоносните земетресения през февруари, и ще позволи на Министерство на финансите да поддържа силни парични резерви, се казва в изявление на министерството. Земетресенията причиниха щети за над 100 млрд. долара, показват оценки на правителството.

Очаква се обаче решението да ускори инфлацията – в момента на ниво от 38%, още, когато се комбинира с отслабената лира и правителствените планове за повишаване на разходите, за да се изпълнят предизборните обещания.
Нов законопроект цели да компенсира част от фискалната тежест, като повиши корпоративните данъци и удвои данъка върху превозните средства за 2023 г. Вече бяха въведени данъчни увеличения по редица потребителски стоки.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който си подсигури нов 5-годишен мандат с вота през май, обеща временно увеличение на минималната заплата и вдигане на пенсиите. Лирата изгуби около 1/4 от стойността си спрямо долара от изборите насам.

Ердоган назначи нови „пазители“ на икономиката след вота в опит да възстанови доверието. Бившите банкери от Wall Street Мехмет Шимшек и Хафизе Гайе Еркан бяха назначени съответно за финансов министър и гуверньор на централните банки.
Нетрадиционен експеримент, който поддържаше основния лихвен процент изкуствено нисък въпреки високата инфлация преди вота, накара инфлацията да надхвърли 85% през 2022 г. и изчерпа валутните резерви на страната, докато политиците се опитваха да запазят лирата стабилна.
Новото икономическо дуо обещава ценова стабилност. Централната банка вдигна основния си лихвен процент за първи път от над 2 години – до 15% от 8,5% – и се очаква да продължи, описвайки ходовете ги като „постепенен“ цикъл на затягане този месец.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Вдигат минималната заплата в наша съседка с 34%
Турция изнася все повече за Близкия изток

Въведоха нови правила за пътуване в Турция

Продължителността на работната седмица в Европа варира значително в различните държави. Изненадващо за мнозина, оказва се, че най-дълго работят хората на Балканите, а най-малко – тези в Северна Европа. 
Работa в екстремни горещини: До колко градуса е позволено?
Какво показват данните на Евростат, обобщени от „Евронюз“:
През 2022 г. по среден брой реални работни часове на седмица на основно работно място в ЕС лидери са Гърция и Румъния с 39.7. След тях е Полша с 39.5, а България е четвърта с 39.2
Най-малко в ЕС работят в Нидерландия – 32.4 часа на седмица, следвани от Австрия с 33.7.
Ако се включат страните от Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за членство в ЕС, излиза, че Турция има най-дългата средна работна седмица – 42.9 часа.
Тя е следвана от Черна гора (42.8 часа), Сърбия (42.3), Гърция и Румъния (39.7), Полша (39.5) и България (39.2).
Както се вижда, почти всички измежду лидерите, са страни от Балканите.

В списъка на страните със средно най-кратки работни седмици през 2022 г. Нидерландия (32.4 часа) е следвана от Австрия (33.7), Норвегия (34.1),  Дания и Германия (и двете по 34.6).
Всички пет скандинавски страни са имали по-кратка средна работна седмица от средното за ЕС.
Моделите на работа се промениха през последните години, отбелязва още „Евронюз“. Процентът на работещите от вкъщи се увеличи в ЕС по време на пандемията от COVID-19, а четиридневната седмица вече се изпробва в няколко държави.
 
 

Русия пое контрола над дъщерните дружества в страната на производителя на хранителни продукти Danone и пивоварната компания Carlsberg. Двете звена са поставени под „временно управление” от държавата, според новите правила, подписани от руския президент Владимир Путин, предава BBC.
Москва представи правила по-рано през тази година, които позволяват конфискацията на активи на фирми от „неприятелски” държави. Законът дойде след като много компании спряха бизнеса си в Русия в резултат на инвазията на Москва в Украйна.
Danone и Carlsberg се намираха в процес на продажба на техните руски операции.
Заповедта от неделя миналата седмица поставя дяловете на Danone Russia и Baltika Breweries, притежаваната от Carlsberg, под контрола на държаната агенция „Росимущество”.
Базираната във Франция Danone, която стартира процеса по продажба на руския си бизнес през миналия октомври, посочва, че „в момента проучва ситуацията”.
Компанията добавя, че се „подготвя да предприеме всички необходими мерки за защита на правата си като акционер на Danone Russia”.
Защо санкциите не са най-големият проблем за икономиката на Русия?
Carlsberg посочват, че не са получили „никаква официална информация от руските власти относно президентския указ за последствията за Baltika Breweries.
Датската пивоварна компания добавя, че е приключила процес по отделянето на руското звено от останалата част от бизнеса. През миналия месец компанията подписа споразумение за продажба, но все още не е приключила сделката.
„След президентския указ перспективите относно този процес на продажба вече са много несигурни”, добавят от компанията.
През април Путин подписа заповед, позволявайки на Русия да поема временен контрол върху чуждестранни активи, което бе отговор на действията на САЩ и други страни, за които Русия посочва, че са „неприятелски и в противоречие на международното право”.
През същия месец април бе обявено, че руските звена на две енергийни компании – германската Uniper и финландската Fortum, се поставят под държавен контрол.
Путин: Руската икономика се представя по-добре от очакваното
Операциите на Danone в Русия представляват най-голямата компания за млечни продукти в страната с около 8 000 служители. Изчисления сочеха, че продажбата на бизнеса би нанесло удар на Danone в размер на 1 млрд. евро. Междувременно, Baltika, дъщерното дружество на Carlsberg, произвежда някои от най-разпознаваемите марки бира в Русия, като има 8 400 служители, заети в рамките на 8 производствени мощности, според уебсайта на Carsberg.
Чуждестранните инвеститори изтеглили от Русия 36 млрд. долара
Какво се случи с огромните количества природен газ на Русия?
Може ли икономиката на Русия да бъде самодостатъчна?