От избори в избори: България е трета в Европа по служебни правителства

Обединеното кралство имаше трима различни министър-председатели през 2022 година, включително Лиз Тръс, която беше на поста само 49 дни. В България за по-малко от 2 години пък ще имаме четвърто служебно правителство, след като сегашният парламент бъде разпуснат. Тази ситуация буди един въпрос за размисъл – колко дълго обикновено се задържат правителствата в Европа?
Този въпрос разглежда Pew Research Center, като се консултира с компанията за политическа информация ParlGov и изчислява медианната продължителност на правителствата в 22 парламентарни държави в ЕС, както и във Великобритания, от края на Втората световна война до края на 2022 г.
Правителствата в повечето европейски страни в анализа се сменят поне веднъж на 2 години. Но тези в Белгия, Финландия и Италия често не успяват да оцелеят и година. Там медианната продължителност на правителство от Втората световна война насам е под 365 дни – много по-малко от определения от конституцията мандат за ново правителство.

На другия полюс в класацията е Люксембург с най-дълга медианна продължителност на правителството сред анализираните държави – над 4 години и половина. Така правителствата в Люксембург се доближават най-много и до изпълняване на пълния си мандат от 5 години.
Повечето европейски страни са парламентарно представени демокрации и в зависимост от страната провеждат парламентарни избори на всеки 4 или 5 години. Продължителността на дадено правителство в анализа се дефинира като брой непрекъснати дни, през които правителството, спечелило парламентарни избори, остава на власт преди следващите редовни.
Ако някое правителство е преминало в „служебно“, то се смята за ново в анализа. В Германия, например, 16-годишното управление на бившия канцлер Ангела Меркел може да бъде разделено на 5 отделни правителства: 3 правителства с редовен 4-годишен мандат, едно служебно правителство, продължило 6 месеца, докато Меркел се опитваше да формира редовно, и последният мандат от 3 години и половина, когато успя да изгради коалиция.
За сравнение, макар че правителствата в България и Словакия са управлявали приблизително еднакво време (съответно средно 1,17 и 1,16 г.), Словакия е успяла да формира и реформира коалиции без избори много по-често от нас. А някои държави, като например Италия, често са съставяли правителства чрез изграждане на коалиции и са провеждали предсрочни избори.

Служебните кабинети
Някои смени изискват служебни правителства, припомня Pew, и дава за пример именно нас – служебният премиер Гълъб Донев и правителството му, които управляват от разпадането на предишното правителство и ще продължат поне до следващите избори, планирани за 2 април.
Нидерландия е имала повече служебни правителства от всяка друга държава в ЕС – общо 11 от Втората световна война насам. Сегашният премиер Марк Рюте е начело вече 12 г.. но от 7-те последователни правителства, които е управлявал, 3 са били служебни. Последният служебен кабинет, който той ръководеше 360 дни е от януари 2021 г. до януари 2022 г., като постави рекорд за страната след войната. Белгия и България са следващите по брой служебни правителства, съответно с 9 и 8. След нас са Финландия и Австрия с по 7.
В Люксембург всяко служебно правителство обикновено е продължавало по-дълго. Макар че страната е имала само 2 служебни правителства от Втората световна война досега, медианната продължителност на служебен кабинет там е малко над 10 месеца. Други страни с живот на служебните правителства от над 6 месеца са Италия, Нидерландия, Чехия и Испания.
Белгия пък е с най-дълго управлявалото служебно правителство сред изследваните страни. Третото правителство на Ив Льотерм действаше като служебно почти година и половина (541 дни) между 2010 и 2011 г. Най-продължителното служебно правителство в Италия е единственото друго с над 500 дни – това на Марио Монти – 528 дни, в зората на европейската дългова криза.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: 
Кой ще управлява икономиката, финансите и енергетиката у нас?
Политическата криза спъва България по пътя към еврото