Каква е готовността на България да се раздели със старите коли и да премине на електрически?

България е една от малкото държави, в които няма така наречените „скрапинг“ програми – те дават допълнителни стимули за покупка на електрически автомобил и по-важното е, че все още няма програми за изграждане на инфраструктура за изграждане на зарядни станции. Това обясни Любомир Станиславов – изп. директор на „Аутомотив Клъстер България“ пред БНТ.
„В края на следващата година ще бъде въведен така нареченият стандарт Евро-7. В момента валидният стандарт е „Евро-6“. При „Евро-7″ има драстично намаление на газовете, които колите могат да излъчват в атмосферата. Практически чрез този стандарт ЕС ще се приравни към калифорнийския стандарт, който е най тежкия в момента в света“, коментира още той.

Все пак, от фотоволтаичната асоциация успокоиха собствениците на електрически коли и онези, които тепърва планират да си купят такива, че няма регулаторни пречки пред изграждането на зарядни станции.
„Европейската регулация задължава до 2 години да се изпълнят определени критерии за брой на зарядни станции, така че очаквам много скоро и това удобство за всички шофьори на електромобили да се изпълни в страната“, обясни Миглена Русинова – председател на Българската фотоволтаична асоциация.
Няма никакви административни пречки за монтиране на зарядни станции в домашни условия, гаражи или навеси, необходимото условие е да има трифазен ток.
„Когато обаче става дума за търговско използване на зарядни станции, тогава, разбира се, се изискват съответните разрешителни от мрежовото дружество, което оперира в съответния град или територия“, обясни Миглена Русинова.
Две големи държави блокират забраната за бензинови и и дизелови автомобили в ЕС
Гласуването на забраната за автомобили с бензинови и дизелови двигатели след 2035 г. от Съвета на ЕС неочаквано беше блокирано от Германия и Италия тези дни. От Брюксел засега не посочват конкретна дата кога отново ще се проведе то.

Жените в България получават с около 4000 лв. по-малко на година от мъжете

Заетостта при жените е по-висока отколкото при мъжете, но заплащането продължава да е по-ниско, въпреки че разликата намалява през последните години. По последни данни през 2021 г. средната брутна годишна заплата на дамите е 16 900 лв., а при мъжете – 20 500 лева. Това сочи изследване на Института за пазарна икономика.
Разликата в заплащането е най-значителна във финансовия сектор, здравеопазването, информационни и телекомуникационни технологии, преработващата промишленост и в сферата на културата, спорта и развлеченията, където възнаграждението на жените е с над 30% по-малко от на мъжете.

Средна брутна годишна заплата на дамите
„През последното десетилетие се наблюдава стабилен и постоянен ръст на заплатите и при двата пола, а разликата намалява. Докато през 2000 г. възнаграждението на жените е с близо 25% по-ниско от това на мъжете, през 2021 г. разликата е под 18%“, се посочва в изследването, цитирано от ИПИ.
Според него докато при жените децата в семейството водят до „загуба“ на заетост, при мъжете е обратното – те са фактор, който увеличава коефициента на заетост, независимо от образованието.
„Очевидното обяснение за противоположния ефект на децата е в разпределението на ролите в семейството, тъй като жените по-често избират да се грижат за децата и домакинството без да търсят заетост и обратното – мъжете се нуждаят от работни места, за да издържат домакинството. Разбира се, има и друго обяснение – работещите мъже по-лесно намират партньор, с когото да създадат семейство и деца“, коментират от ИПИ.

Работещите жени според възрастта
Най-висок е делът на жените между 45 и 64-годишна възраст – 49,7%. При най-ниската (15-24 г.) и при най-високата възрастова група (65+ години.) делът на жените е значително по-нисък.
„Това означава, че делът на жените на пазара на труда е съсредоточен в най-активната възраст на трудовия живот, а участието им в работната сила започва по-късно и завършва по-рано спрямо това на мъжете”, се посочва в анализа.

Работещите жени според това къде живеят
Според данните по региони в София е най-висок процентът на жените (60%), които участват в работната сила (спрямо 68% при мъжете), а най-нисък е в област Кърджали (36% участие на жените и 43% – на мъжете).
Областите с най-малка разлика в дела на работната сила между половете са Благоевград, Кюстендил и Перник, а с най-висока – Добрич, Търговище и Шумен.

Какво работят жените?
Изборът на професия силно се влияе от традиционните роли на пола. Затова най-голям брой жени са наети в образованието, здравеопазването и социалните дейности (над 80%), т.е. в сектори, свързани с работата с хора.
На другия полюс – с под 20% наети жени, са обикновено доминираните от мъжете сектори, като строителство и добивна промишленост.
„Данните сочат, че в секторите, в които е необходим личен контакт и работа с хора, са заети предимно жени, а там, където се изисква главно физическа сила, преобладават мъжете“, посочва Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко печелят висшистите у нас и колко от тях са безработни?
Заплатите на шефовете в България: 16 000 лева на месец без бонусите
С колко ще се увеличат заплатите на депутатите в следващия парламент?
Работещите в София вземат с 40% повече от средното за страната

Родители на седмокласници от столично училище са в потрес, твърдят, че учителка ги нарича „глупаци, тъпаци, малоумници и нещастници“

Родители на седмокласници от столичното 12 СУ „Цар Иван Асен ІІ“ твърдят, че учителка по български език и литература системно обижда …