Енергийният конфликт на Русия със Запада навлезе в нова фаза

Конфликтът в Украйна има много фронтове, сред които не на последно място е енергийният. Кремъл имаше планове за светкавична победа над Киев, но не успя. А сега и в енергийния конфликт мечтите и на двете страни за бърз триумф се провалиха. Той е навлязъл във фазата на изтощителна окопна война на изтощение, се казва в анализ на „Файненшъл таймс“.
Кремъл беше убеден, че няма заместител на неговия газ, че без него Европа ще бъде принудена да затвори промишлените си предприятия. Москва вярваше, че това ще породи социална и политическа нестабилност, която ще принуди ЕС да оттегли подкрепата си за Украйна.
ExxonMobil: Европа няма да остане без газ следващата зима, газохранилищата ще са пълни
Газовата война наистина струваше на Европа стотици милиарди евро, което се отрази на сметките за газ. Някои европейски промишлени отрасли, като например производството на торове, изпитаха големи затруднения и преустановиха дейността си. Но топлата зима и намаленото търсене в Китай заедно възстановиха баланса на световния газов пазар и европейската икономика успя да се приспособи към новите условия.

От друга страна, съществуваше убеждението, че Русия е напълно зависима от западните технологии, без които не би могла да доставя нефт и газ, от западните пазари, които ѝ носят приходи, и от западната финансова система, която ѝ помага да изнася енергийни ресурси. Западът се надяваше, че губейки всичко това, Русия ще се изправи пред много бърз срив на икономиката си и че това ще ограничи способността ѝ да провежда военни операции.
След началото на военната операция западните клиенти бойкотираха руските енергийни ресурси, а Москва се опитваше да запази веригите за доставки и плащания. На този фон производството на петрол в Русия спадна с 10% между февруари и април, но след това се възстанови. Измина една година от началото на въоръжения конфликт и руското производство на петрол се върна на предишните си нива.
Европейското ембарго върху петрола и петролните продукти, както и ценовият контрол увеличиха разходите на руските производители, но не се отразиха съществено на вътрешната търговия с енергия. От края на 2022 г. насам Москва значително намали събираемостта на данъците за петролната си индустрия – не защото руските компании печелят по-малко, а защото сега се коригират грешките, допуснати от правителството чрез промени в данъчната система.
Страните в конфликта са изчерпали нападателния си потенциал и са преминали към война на изтощение, надявайки се, че времето ще бъде на тяхна страна. Русия възлага надежди на горещо лято и студена зима, които ще увеличат търсенето на газ, както и на повишено търсене в Китай. Русия продължава да доставя известни количества газ по тръбопроводи за Европа и Турция. Тя би могла да прекъсне изцяло доставките на газ за Европа, но разходите за това биха били изключително високи. Москва би загубила последните си съюзници като Сърбия и Унгария, както и важен търговски коридор през Турция.
Втечненият природен газ все още не е станал неразделна част от енергийната война. Русия е четвъртият по големина износител на втечнен природен газ в света, на който се падат 8% от световния износ. Но по-голямата част от капацитета в тази област е отчасти собственост на китайски и японски компании и поради това за Москва ще бъде трудно да го използва за постигане на геополитическите си цели.
Русия може също така еднолично да се опита да пресъздаде енергийната криза от 1973 г., като изтегли своя петрол от пазара. Досега обаче тя е била прагматична и е предпочитала да заобикаля ценовия контрол и ембаргото.
Западът разполага с много ограничен арсенал, по-голямата част от който вече е използван срещу Иран и Венецуела. Европа ще продължи да диверсифицира енергийния си микс, но гигаватните мощности от слънчева и вятърна енергия не могат да бъдат произведени за една нощ. А значителното увеличаване на производството на втечнен природен газ ще започне едва в края на 2024 г.
Засега има слабо прилагане на ценовия праг и на реекспорта на руски нефт и дизел през трети държави. Целта на ЕС и САЩ беше да запазят руските енергийни ресурси на пазара и затова те дадоха знак на участниците на пазара, че не е необходимо стриктно да се прилагат всички нови правила и прекомерно да се затруднява търговията. Сега обаче примката ще започне да се затяга, тъй като някои посредници бяха включени в санкционните списъци, а танкерите на сенчестия флот започнаха да бъдат задържани.
В същото време ценовият праг може да бъде намален, което допълнително ще намали приходите на Кремъл. Но тогава ще има масово преориентиране на доставките към Индия и Китай, както и към посредниците, които търгуват с руски петрол и които ще бъдат избрани от руските продавачи. Поне част от парите, които Кремъл ще изгуби, ще се окажат в джобовете на неговите приятели. В същото време западните производители може да се сблъскат с по-силна конкуренция от Азия.
Това е нов конфликт с безпрецедентни мащаби. Подобно на Първата световна война, той може да постави началото на нова ера – ера на икономическа война, в която ще има нови стратегии и нови разрушителни последици, водещи до нов световен енергиен ред.

Шест области в страната получават евросредства за модернизиране на ВиК системите

Шест области в страната ще имат достъп до евросредства за ремонт и модернизация на ВиК-системите. Това стана ясно на среща, на която бяха представени постигнатите резултати.
Пречиствателни станции за питейни и отпадни води са сред приоритетните обекти. Освен това ще се подменят и стотици километри водопроводи и канализация. Изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания за областите София-област, Плевен, Габрово, Търговище, Хасково, Велико Търново са на финален етап.
Стратегическите документи са разработени по проекта на МРРБ за подпомагане на регионалното инвестиционно планиране в отрасъла, финансиран от Оперативната програма „Околна среда 2014-2020 г.“

От регионалното министерство проектите са много важни за ВиК дружествата, защото ще са бенефициенти на оперативната програма. Дружествата ще провеждат тръжните процедури за проектиране, строителство, а някъде и за инженеринг и съответно ще са възложители по Закона за обществените поръчки.
От ведомството уточняват, че агломерациите с над 10 000 души във Великотърновска област, в които ще се инвестират средства, са Велико Търново, Горна Оряховица заедно с Лясковец и Свищов. В област Габрово са агломерациите Габрово и Севлиево, а в област Плевен влизат Кнежа и Плевен. Откриха ремонтирана пречиствателна станция за 28 милиона лева в Плевенско

Регионалното прединвестиционно проучване на София-област предвижда достъп до евросредствата да имат агломерациите Самоков, Ботевград, Елин Пелин, Ихтиман и Костинброд. Търговище и Попово са единствените с нужното население за инвестиции в област Търговище. Хасково, Димитровград, Харманли и Свиленград са агломерациите от област Хасково.
Инвестициите ще са насочени към ремонт и модернизиране на съществуващи станции за питейни и отпадъчни води, изграждането на нови и ремонт и строителство на довеждащи водопроводи и канализационни колектори, вътрешни водопроводни и канализационни мрежи, информационни системи за наблюдение и контрол в реално време, както и ГИС системи.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Драстичното поскъпване на водата е неизбежно 
След парното и водата поскъпва сериозно от 1 юли
Къде и с колко поскъпна водата от 1 август?

Захарова: Българите няма да подкрепят опитите да се заличи ролята на Русия от историята на страната

Опитът да се изпрати в забвение решаващата роля на Русия за освобождението на България от османско иго никога няма да срещне подкрепата на жителите …