ЦИК има уверението на министъра, че се предприемат всички действия да се гарантира сигурността на вота в неделя

В неделя ще направим всичко необходимо хората да гласуват без да има никаква опасност. Това коментира министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев във връзка със сигналите за бомби в училищата. 

“Първо училището ще бъде проверено (преди изборите – бел. ред.), после ще бъде затворено, ще бъдат запечатани всички помещения, които нямат отношение по изборния процес, ще бъде сложено и под охрана през цялата нощ. Периметърът ще бъде отцепен през цялата нощ, така че няма как да има бомба”. Така министърът обясни как ще се гарантира спокойствието в изборния ден.

Демерджиев уточни, че децата трябва да имат занятия.

“Това зависи от директорите, но утре ще приемем процедура, съгласно която МВР и службите ще преценяват реалната опасност, така че няма да се стигне до реалната опасност от затваряне на училища, нито до пропускане на занятия”, каза той.

В събота ще направим необходимото и в неделя хората ще стигнат до урните без да има никаква опасност, заяви още Демерджиев.

“Мисля, че много стройна организация сме създали във връзка с изборите, в събота ще направим необходимото – ще бъдат огледани целите сгради, ще бъде отцепен периметърът, така че да бъдат запазени, и в неделя ще направим всичко необходимо хората да стигнат до сградите и да гласуват без да има никаква опасност. Призовавам за спокойствие, не отчитаме реална заплаха към настоящия момент”, допълни вътрешният министър. 

Централната избирателна комисия има уверението на вицепремиера и вътрешен министър Иван Демерджиев, че се предприемат всички действия да се гарантира сигурността на вота в неделя. Това заяви говорителя на Комисията Росица Матева във връзка с продължаващите бомбени заплахи отправяни към училища, където обичайно работят изборните комисии. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Ден преди крайния срок спорът между Здравната каса и Българския фармацевтичен съюз за отпускането на лекарства остава без решение.

От съсловието на фармацевтите не са съгласни с искането за удължаване на действащите правила до края на май. От Здравната каса не приемат предложението на съюза удължаването да е само до края на април. Ако до утре не бъде подписан нов договор или анекс към действащия, от 1 април пациентите ще заплащат изцяло лекарствата си, поемани до момента от Здравната каса.

Председателят на Фармацевтичния съюз Димитър Маринов потвърди решението на съсловието от вчера и заяви, че очаква диалог със Здравната каса, а не размяна на писма.

“Ние настояваме това, за което се бяхме разбрали и бяхме договорили, преди доктор Пенкова да обърне преговорите с главата надолу, да залегне като договор от 1 май. А до 1 май да подпишем един анекс по сега действащия договор, за да не остават хората без лекарства”, обясни той.

От съюза посочиха, че няма да отстъпят от запазването на възможността пациентът да получи само част от лекарствата в рецептата и от предложените механизми за контрол върху изписването и отпускането на терапия по Здравна каса.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров припомни, че лечението на пациента се обсъжда в лекарския кабинет и там човек може да се съгласи или да откаже.

“Липсата на лекарства не е проблем, който е на лекарите и не е проблем, който е на пациентите. Всъщност преди много, много години е разрешено на аптеката да не поддържат необходимите количества, а само толкова, колкото преценят”, коментира той.

От Фармацевтичния съюз посочиха, че няма вариант, при който Здравната каса да плаща за лекарства от 1 април без разписан нов договор или удължаване на сегашния.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Европейският съюз най-сетне си даде сметка, че след като успешно сведе енергийната си зависимост от Москва до санитарния минимум, може да изпадне в нова зависимост. Например – от Съединените щати, Азербайджан, Алжир и всички останали държави, с които на пожар държавите членки сключиха споразумения миналата есен.

След като спаси положението за момента, Брюксел се ориентира към дългосрочната перспектива – възобновяемите източници, които – според

единодушно одобрената Зелена сделка,

трябва да заиграят все по-голяма роля в националните енергийни миксове.

Европейската комисия, шведското председателство на Съвета на ЕС и Европейският парламент решиха късно вечерта в сряда (29 март), че до 2030 г. държавите членки на ЕС трябва да получават 42.5 на сто от енергията си от възобновяеми източници като вятър и слънце. Досега целта беше след 17 години блокът да произвежда 32% от енергията, която потребява, от възобновяеми източници.

Споразумението призовава и за по-бързи процедури за издаване на разрешителни на ниво ЕС, както и възможността

държавите да намалят с 20% възобновяемия водород,

 използван от индустрията. Това може да става при определени условия, например – вместо възобновяем бъде използван „нисковъглероден водород“ *.  

За да постигне на новата цел, ЕС се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на 113 милиарда евро.

Другого важно решение, взето в Брюксел, бе реабилитирането на ядрената енергетика като средство за декарбонизация на блока.

Франция в последния момент поиска да получи признание за технологията, която смята за почти равна на вятърната и слънчевата. Страната си спечели някои отстъпки, позволявайки на ключовия си ядрен сектор да играе ключова роля в производството на водород, нужен за декарбонизирането на тежката индустрията.

България този път е на страната на победителите.

По принцип страните от блока са разделени на два лагера – проядрен алианс, който включва Франция, България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия и Словения, а другата група – на поддръжниците на възобновимите източници, е водена от Германия.

Природозащитни групи от целия континент реагираха незабавно на новините от Брюксел и

обявиха сделката за „разочарование“.

Според тях  целта от 42.5% е недостатъчна, за да се избегне сривът на климата и да се премине към 100% микс от възобновяема енергия.

Например, групата Climate Action Network Europe, която е коалиция от над 170 неправителствени организации, настоя за по-силни действия в областта на климата и

обвини европейските политици в липсата на амбиции.

Енергийни анализатори пък реагираха като казаха, че това решение е много закъсняло. Според тях блокът е трябвало да тръгне по този път още след 2008 г., когато Русия е започнала да се намесва активно в политиката на съседни страни, като Молдова и Грузия.

Червена лампа е трябвало да бъде и

незаконното анексиране на Крим през 2014 година.

Вместо това страните от блока доверчиво са продължили да разчитат на руските доставки и че Москва при всякакви обстоятелства ще спазва договорите си.

Въпреки тези критики, Брюксел заслужава похвала за тези решения, защото по-ниската цел от 42.5% ВЕИ-енергия – въпреки всичките си критики от страна на климатичните активисти и щенията им са най-малко 45% – има огромен шанс да бъде постигната.

Освен това,

Брюксел успя да помири Германия и Франция,

чийто раздор бе на път да провали срещата.

Спорът между две от най-големите икономики в Европейския съюз избухна миналия месец, след като Берлин блокира в последния момент важна сделка за забрана на продажби на автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 година. Франция незабавно осъди това решение.

На свой ред правителството на Макрон в Париж побесня, когато Европейската комисия обяви, че ядрената енергия не е „стратегическа“ за декарбонизацията и няма да получи европейски субсидии, което твърди и Германия.

Трябва да се признае, че Брюксел умело реши проблема и заложи на по-ниска, но възможна цел.

_____________

* Бел. ред: Според европейската дефиниция, „нисковъглеродният водород“ включва водород с произход от изкопаеми горива, получен чрез улавяне на въглероден диоксид, и водород, произведен с електроенергия, със значително намалени емисии на парникови газове от целия жизнен цикъл на производството, в сравнение със съществуващото производство на водород.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Подготовката за изборите в неделя върви по график и нормално, отчитат от ЦИК. До момента образуваните секции в страната и зад граница са 12 891, като 302 от тях са подвижни за хора с увреждания.

До края на днешният ден ще се съставят и секциите в болнични и социални заведения и в местата за задържане и лишаване от свобода.

В 9 366 секции в страната ще има освен хартиени бюлетини и машина за гласуване. Устройствата в чужбина са 245.

Говорителя на ЦИК Росица Матева напомни, че неработещи устройства за видеонаблюдение ще се заменят само в съботния ден – първи април.

Заради противоречиви коментари от Централната избирателна комисия отново разясняват, че бюлетините не трябва да се показват пред камерата на устройството за излъчване и заснемане. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]