Служебният премиер Гълъб Донев коментира акцията на Европрокуратурата, като заяви, че тя по никакъв начин не може да се обвързва с предстоящите избори.

“Не, в никакъв случай. Не може действия на Европейската прокуратура да се свързват с изборите, независимо където и да било, дали в България или в друга държава член на Европейския съюз. Така че сигналите, които са получени в Европейската прокуратура, съответно би трябвало да бъдат разследвани. Така че това е една нормална процедура. Действията, които извършват, е съгласно регламента, който те следват”, обясни той.

Служебният премиер не обвързва бомбените заплахи, отправяни към училища през последната седмица, с опити да се намали избирателната активност за вота в неделя. Донев призова хората да са спокойни. 

“Целта е съвсем друга – да се всее паника и страх у българските граждани, защото виждате, че те започнаха към училищата. Всички съседни държави от региона на Балканите са понасяли подобен тип хибридни заплахи по имейл. Всички те са се оказали фиктивни, фалшиви. Работим също и с партньорските служби от други държави, така че мога да гарантирам на българските граждани, че сигурността и в училищата, и в изборния ден в секциите, ще бъде гарантирана”, коментира служебният премиер.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Днес, 31 март, представителят на притежателя на разрешението за употреба на Ventolin solution 5mg/ml е внесъл в България 24 070 опаковки от лекарствения продукт. 

За това съобщиха от Министверството на здравеопазването.

Вече се извършват първите доставки към търговци на едро. В началото на следващата седмица лекарственият продукт ще бъде достъпен в аптечната мрежа за пациентите, на които е предписан за лечение на белодробни заболявания. 

Припомянме, че през декември месец Министерството на здравеопазването направи проверки по постъпили сигнали за недостиг на седем лекарства. Като един от липсващите лекартвени продукти по апреките беше именно Ventolin solution 5mg/ml.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Проверки на изпълнението на ремонтните дейности около пл. „Ал. Невски“ (Зона 4) от градския център на София се извършват от декември 2022 г. от МВР, АДФИ и от ДАНС по възлагане от Европейската прокуратура. Днес във връзка с досъдебно производство на Европейската прокуратура от Столична община бяха изискани заверени копия на сключените договори за строителни дейности през 2018 г. и 2022 г., разходо-оправдателни документи и строителна документация, съставяна по време на строителните дейности, уточняват от Столична община.

Документацията е предоставяна до момента на всички институции, извършващи проверки, като в рамките на деня ще бъде предоставена и на ГДБОП.

Договорът с изпълнителя „ПСТ Груп“ ЕАД беше прекратен през юли 2020 г. поради необходимост от промяна на проекта, която води до промени в количествата и вида работи, което изисква откриване на нова обществена поръчка за избор на изпълнител.

При прекратяване на договора изпълнителят „ПСТ Груп“ ЕАД беше задължен да върне по сметка на Столична община 2 521 548,83 лв. и му е наложена санкция за качество, съгласно договора.  Разплатени към изпълнителя са само реално изпълнени и приети  строително-ремонтни дейности.

Пренареждането на жълта паважна настилка в участък от бул. „Цар Освободител“ между ул. „15 ноември“ и бул. „Васил Левски“ се извършва от „Трейс Груп Холд“  и е на стойност 206 хил. лв. Заради лошо изпълнение Столична община отказва да приеме участъка и да извършва каквито и да е разплащания за него. Изпълнителят „Трейс Груп Холд“ ЕАД трябва да извърши за своя сметка пренареждане на жълтите павета, след одобрение на нова технология от Националния институт за недвижимо културно наследство.

По искане от Столична община Центъра за изследвания и проектиране към Университета за архитектура, строителство и геодезия извършва изпитвания на влаганите в зоната строителни материали.

Столична община съдейства изцяло на проверяващите и в рамките на деня предоставя изисканата документация. 

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Централната избирателна комисия публикува на сайта си системният хеш код на сертифицирания софтуер, с който работят машините за гласуване за изборите в неделя.

Този код трябва да бъде сверяван от секционните комисии с изписания в системната разписка, която се отпечатва от машината преди началото на гласуването.

В случай на несъответствие, СИК трябва незабавно да уведоми РИК, която незабавно уведомява ЦИК за указания.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Г-н Василев, вие сте поредният ни събеседник, когото ще попитам: пропуснат ли бе шансът за по-широка коалиция, в която да влязат малки партии с вашия профил на политическо мислене и с много ярък антикорупционен патос?

– Кого имате предвид?

Например партията на Николай Хаджигенов и Арман Бабикян.

– Ние водихме разговори с тях. 

Цветан Цветанов също смята, че е оставен извън фронта – по същия начин…

– Знаете, че коалицията бе сглобена доста трудно между двете формации. Към нея впоследствие подписаха споразумение двете земеделски формации – БЗНС и „Обединени земеделци“. Освен това над 70 обществени организации се ангажираха с тази кауза – от „Правосъдие за всеки“ до „Спаси София“, национални и регионални организации.

В тази връзка, непоклатима ли е дружбата ви с „Демократична България“?

– С тях имаме споразумение за тези избори, плюс обща кандидатура за кмет на София, започнахме да работим и за всички други градове.

Имате избистрена кандидатура за кмет на София?

– Имаме.

Ще кажете ли името?

– Не. Но зад него стои една много широка подкрепа, не сме само ние и „Демократична България“.

Тоест – човекът може да не е от средите на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“?

– Да.

Горе-долу се досещаме за кого става дума, но ваша е привилегията да го обявите, когато прецените. Каква е шумно дискутираната роля на посолството на улица „Козяк“ в нашите политически процеси? Антиевропейските и антиатлантически мислещите партии я преувеличават до небето, но има ли избощо „американска стратегия“, според която „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ГЕРБ -СДС правите редовен кабинет? независимо от това кой е първи и кой втори?

– Не мисля. Не мога да говоря от името на посолството, но отдавна е ясно, че ние евроатлантическа коалиция под натиск няма да направим. Още повече, че тук не става въпрос за личностен проблем, защото ГЕРБ това се опитват да кажат: „Да се дръпнат лидерите, защото личностите… Пък нали иначе ще се разберем“. Проблемът е друг: ние искаме да правим икономика и общество от европейски тип. Това си върви с финансова политика, с икономическа политика, със спазване на законите и с работеща прокуратура – всичко това върви в пакет. ГЕРБ искат да правят общество от латиноамерикански тип – малко на брой фирми и хора да получават много пари. Един голям град, където всичко е концентрирано, а всичко останало са села – периферия, където държим хората бедни, за да ги контролираме лесно. И това си върви със съвсем различната финансова политик, със съвсем различната икономическа политика, с неработещата съдебна система, с неработещата прокуратура. Ние ясно видяхме, че въпреки прокламираната евроатлантическа насоченост на ГЕРБ, те не искат държава от европейски тип. Те искат атлантическа, но по-латиноамериканска атлантическа държава. Европейската хич не я искат.

Те искат южната част на Атлантика.

– Да. Затова изборът не е Асен Василев или Бойко Борисов, Пешо или Тошо. Изборът е каква икономика и каква държава ще градим. Кой иска да я изгради наистина тази държава и кой имитира градене, докато си прави нещо съвсем другото. Това е една от причините обществото трудно да извършва този голям преход. Става дума за преход в социално-икономическия модел на нашето общество, който няма как да стане от раз. И видяхте, че когато ние бяхме първи, зададохме европейската посока и резултатите са налице. За седем месеца обаче толкова успяхме да направим.

Така е, но предизборни дебати на практика почти нямаше. Да не говорим за лидерски дебат… Така или иначе обаче публичните прояви на партиите показват, че съдържанието на следващия парламент би могло да бъде едно към четири, т.е. срещу вас да има четири парламентарни групи от общо пет – ГЕРБ, ДПС и БСП (т. нар. Коалиция „Магнитски“ или „Хартиената коалиция) и „Възраждане“. Как да стане кабинет от тези съставки?

– Според мен, преди да говорим за кабинет, трябва да говорим за посока на развитие на държавата. Победителят в тези избори ще зададе посоката на развитие. Дали тя ще бъде европейската или старата – на стабилната бедност от латиноамерикански тип, която си познавахме, ще разберем много скоро.

Но на статуквото това им харесва.

– Разбира се, че им харесва. Въпросът е дали на избирателите им харесва.

Да, но избирателите ще имат глас до неделя…

– Да, затова се опитваме до неделя да ги убедим. Всеки един глас повече е един компромис по-малко и за двете страни. Другото важно нещо е, че ако в момента гледаме социологията, ние горе-долу се движим между 27 и 30 процента. Това, с преразпределението, са около 80-85 депутатски места. С толкова депутати ще бъде много трудно да направим правителство. Ще е правителство на малцинството, с компромиси. Но, ако ние сме първи, ще зададем посоката и ще кажем, че всеки, който иска да ни следва, да ни следва.

Но при другите парламентарни групи партийната дисциплина е желязна.

– Ако обаче едни 5-10% от потенциалните избиратели се колебаят в момента и не влизат в ничии сметки, а излязат да гласуват?

Изчислени са, че са половин милион души декларират, че ще гласуват, но не знаят още за кого.

– Ако те излязат и гласуват за пътя към Европа, отиваме на над 100 народни представители и нещата започват да стоят по различен начин – и за смяна на регулатори, и за формиране на правителство. Така че, българските избиратели трябва да даде ясна посока на страната – дали искат Европа, или още от стабилната бедност. И когато избирателите определят ясно посоката, вече ще е много трудно да се спори. Всички трябва да подкрепят тази посока, защото иначе трябва да се хвърлим в шести избори.

Казвате „Има как“, а кое „Няма как“ да направите? Не може да няма неща, които няма как да бъдат направени. Във вашия случай кои са те?

– Коалиция с ГЕРБ в този им вид – няма да стане. Миналият път казахме, че няма да стане. И този път казваме, че няма да стане. Тук не е въпрос на личностни различия, както казах и по-рано, а на съвсем различна управленска философия и с различен тип институции, които трябва да бъдат изградени. Всички видяхме какво направи ГЕРБ – преструват се, че искат да влезем в еврозоната, но като дойде време в парламента да гласуваме промените в Кодекса на застраховането, те какво направиха? Не се появиха и гласуваха против. Тоест – саботираха влизането в еврозоната.

Както и невнасянето на Плана за възстановяване.

– Да, на законодателството, необходимо за ПВУ.

Тази постъпка, преведена на нормален език, означава „След мен – потоп!“

– Точно така и средствата от Европа да не могат да дойдат. Така че не е важно кой какво говори – важното е кой какво прави. И другото, на което ще обърна внимание – опитаха се да обяснят – шок, ужас, хаос, разруха и т.н…. Може да е шок, ужас за тези малко на брой фирми, които взимаха от обществения ресурс. Но за българските граждани не е шок, ужас, хаос и разруха. Да сме първи по ръст на износа и втори по ръст на индустриалното производство в Европа – не е хаос и разруха. Само че парите не отидоха при избрани фирми – отидоха при всички. Казват ни, че енергийните помощи трябвало да бъдат таргетирани – насочени за избрани фирми. Как да ги изберем тези фирми? Фирмите, които са на ръба на фалита, да получат помощи. Но това са най-неефективните фирми – т.е. ти подпомагаш неконкурентните фирми, а оставаш конкурентните фирми без помощ. Или да ги дадем на големите енергийни консуматори – които пак са най-неефективните. Как точно да ги дадем тези пари? На избрани фирми и администрацията да избира на кой да даде помощите? Това е „онзи“ модел. Като ги дадеш на цялата индустрия, цялата индустрия дърпа напред при равни условия. Това е нормалният модел на подпомагане.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Главният секретар на МВР Петър Тодоров обяви, че и в момента на територията на цялата страна се провеждат специализирани полицейски операции срещу битовата престъпност и изборните права на гражданите. До момента са задържани 91 души

“Над 2,3 пъти е броят на образуваните дознания в сравнение с миналите избори от октомври месец, както и броят на сигналите. Имаме, към момента, над 500 оперативни сигнала и нараства тази бройка. Явните сигнали също са над 300. Това са едни променящи си цифри, но цялата тенденция е към това, че в сравнение с миналите избори и броят на сигналите, и броят на досъдебните производства е много по-голям”, информира той.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Г-н Митов, в събота (24 март – бел. ред.) бе организиран единствения истински предизборен дебат в ефира на bTV, който показа две – вече традиционни, характеристики: не е лидерски, но за сметка на това е достатъчно креслив. Като политолог как преценявате – колко гласоподаватели се отдръпнаха след въпросния дебат? И с колко ще спадне избирателната активност заради тази „проява“?

 – Така или иначе, от едно известно време изборите са битка на партийни ядра. Факт е, че влязохме в цикъл от избори – заради тежкото разделение в българското общество и заради непримирите позиции на новородените партии. Те все още не си дават сметка, че нарцистичната им поза – наш’ то или нищо – няма да доведе обществото до добър край. И очевидно не разбират есенцията на демокрацията – представителството. Тоест – когато определени политически партии влязат в парламента, това е легитимно политическо представителство и ти си длъжен да се съобразяваш с него. За тях са гласували конкретни български граждани, които са част от българското общество. А твое задължение е да разговаряш с тези партии и да търсите общи управленски приоритети и общи решения за проблемите пред обществото. Не можеш да упорстваш и да караш хората да ходят от избори на избори, само защото смяташ себе си за добър, а всички останали за лоши. Особено онези, които не са съгласни с твоето мнение и твоето присъствие в политиката. Има си дефиниции в политологията за такъв тип партии – те са с тоталитарна и авторитарна настройка…

Вижте първа част от интервюто с Даниел Митов:

Много деривати на БКП има в политическото пространство в момента.

– Безспорно.

Все пак имате ли впечатление с колко ще свали избирателната активност това мероприятие, наречено предизборен дебат? Това ли е моделът, по който политическите среди си представят нещата – да инжектират някакъв адреналин на избирателя с крещене?

– Това не е представата на повечето политически партии, но в това се превърна. Пак казвам – тежките емоционални разделения и безотговорното говорене – поне през последните две години – доведоха до емоционалните изблици, чиито плодове берем в момента. Разговорът трябва да се успокои, температурата трябва да спадне, а определени хора трябва да се научат да говорят по-отговорно. Тоест – когато отправяш тежки обвинения срещу политическите си опоненти и те по-късно се окажат кухи или измислени, в един момент от това започва да страда цялата политическа система. Защото ти си фанатизирал определена част от обществото, а себе си си назначил за аятоллах. И не можеш да обясниш как взимаш политически завой, защото ситуацията е такава – една партия не е в състояние да формира парламентарно мнозинство.

Може би това е представата за политическа гъвкавост.

 – Политическа гъвкавост трябва да има, то е ясно.

Както е известно – праволинейният политик катастрофира в първото дърво.

– Факт. Само глупавият човек не си мени мнението. Умният умее да променя мнението си на базата реалности, на базата някакъв разговор. Умните политици знаят много добре, че не бива да излизат от рамките на нормалността, защото утре ще им се наложи да обясняват на хората защо правят едно, второ или трето, след като до вчера за казвали, че никога и при никакви обстоятелства те няма да го направят. Този детски ентусиазъм, с който определени хора – особено от Промяната – се втурнаха в политиката, е признак на незрялост. И то не е само политическа, ами и житейска незрялост. А по природа децата, в това число и политическите деца, са тоталитарни същества. Те не търпят чуждо мнение, а искат и изискват – от родителите си, от обществото, от хората около себе си – тяхното да стане. В момента сме в някакъв период на терапия на тези политически деца, в период на възпитание.

Добре, но в педагогиката се казва, че родителите трябва да правят две неща – да прощават и да помагат. Вие виждате ли се в ролята на прощаващи и помагащи?

– На няколко пъти сме влизали в тази роля, ако си припомним предишните парламенти… Тук трябва да кажем, че въпреки предварително обявената апатия – която я има и това е безспорно – залите на ГЕРБ из страната са пълни. В Пловдив имаше 4000-5000 души, залата се пръскаше по шевовете, имаше правостоящи отвън. На много от тези срещи – въпреки че незаконните арести са отразени в доклада на Държавния департамент на САЩ, а Кирил Петков и Бойко Рашков поименно са споменати като извършители на тези арести – Бойко Борисов казва, че е простил на опонентите си. Вижте, ние не отиваме в парламента, за да се харесваме и да се обичаме. Ние отиваме там, за да свършим някаква общественополезна работа. Често е да кажем пред обществото: такава е нашата философия, така виждаме подредено обществото, ще търсим разговор с останалите парламентарно представени партии и да видим по тези проблеми какви общи решения можем да намерим.

Вие затова ли по-малко говорите в проект и повече говорите за стабилното минало?За 12 години каквото сте имали да правите, направили сте го. Не че това е всичко, но остава впечатлението, че през кампанията вие сочите повече назад, казвайки „Ето това е модела!“.

– Вижте, всяка една партия изживява еволюция. А стабилността…

Само че отсреща ви казват „Това беше стабилността на последните в Европа!“

– Сега да не би да сме първи?

Нали целта е – хайде, да не е спринт, но все пак да е някакво ускорено движение?

– Факт. Вижте, стабилността не означава застой. Стабилността означава създаване на устойчива рамка, която да позволи на държавата да върви напред. По времето на управлението на ГЕРБ пенсиите се индексираха и в същия момент се пазеше някаква фискална дисциплина. Само и само да задоволят нарцистичния си нагон, Асен Василев и Кирил Петков теглиха заеми, за да увеличат пенсиите номинално, помпайки инфлацията. Трябва да е ясно – голяма част от инфлационния индекс в България е домашно производство, не е привнесен от чужбина.

Домашно производство е главно поради беднотията и фиксирането на голяма част от българите в  малката потребителска кошница. 

– И това е фактор, но…

Беднотията не е от сега и не е от вчера.

– Точно така. Но като си говорим, че сме най-бедните в Европа, трябва да си дадем сметка откъде сме тръгнали. Тръгнали сме от най-ниска база на практика. Малко преди Румъния сме били, сега им гледаме гърба. И, ако продължаваме да я караме по този начин – да нямаме стабилно правителство и да харчим наляво и надясно без да си даваме сметка каква дупка в бюджета отваряме – нито в еврозоната ще влезем, нито в Шенген. Значи, сигурността на границите преди няколко години беше на ниво и това е безспорно.

Времето ни не е много. Газ, ток, горива, зърно вече са с намалени, дори предвоенни цени. В същото време инфлацията за февруари е 16% и не спада. Вие какво обяснение давате на това.

– От една страна, ние знаем защо горивата тръгнаха нагоре – защото предишното редовно правителство се занимаваше с обслужването на “Лукойл”. Извоюваха дори дерогация – ходеха и плашеха Брюксел, че България няма да подкрепи поредния пакет санкции срещу Русия…

За тази дерогация целия парламент плачеше, между другото.

– Целият парламент не е плакал за дерогацията, защото ние никога не сме плакали и бяхме срещу нея. Но по онова време управляващото мнозинство – “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, БСП и “Има такъв народ” – наистина искаха дерогация. При “Демократична България” нюансите са малко по-особени, но когато създаваш привилегировано положение на една определена компания, която – така или иначе – има тежко присъствие в икономическия ни живот, няма как горивата да не… Всъщност, те си бяха надписани с “онова” левче, за което ние говорихме през цялото време – в продължение на година. В крайна сметка това се оказа абсолютен факт – горивата бяха надписвани и от джоба на всеки български гражданин за литър гориво се взимаше по левче отгоре.

Да де, но “Лукойл” не са плащали данъци по време на трите мандата на ГЕРБ…

– Сега пък не са плащали данъци…

Ами такава реплика има.

– Аз репликата я знам, но то не е баш така. Въпросът е, че…

И изведнъж, миналата година те бяха някак си кандърдисани да дадат нещо.

– Но пак нищо не дадоха и затова сега Комисията за защита на конкуренцията ги глоби 70 милиона и изведнъж КЗК стана лоша в очите на Промяната. Ние имаме данни кой къде е ходил в централата на “Лукойл” и така нататък, за какво са се договаряли  и всичко останало. Големият проблем е точно това – новопоявили се политици създават илюзорно усещане, че са прозападно настроени а действията им сочат точно обратното. Посредниците при закупуването на руски газ – същата работа: сделките минаха през уж западни компании, които принадлежат на “Газпром”. Фактът, че Асен Василев и други хора гласуват срещу Ф-16 също е много ясен индикатор. Гласуването срещу технологията на “Уестингхаус” – също.

Добре, връщаме се на всекидневието ни. Казахме инфлация, но не е само газа – и тока, и горивата… Зърното също падна много сериозно. И въпреки това, инфлацията си стои. От друга страна, зърнарите тръгват на бунтове, макар да  са едни от най-богатите хора по тези географски ширини. Тръгват на бунтове срещу евтиното украинско зърно, макар че хляба тука не поевтинява. Къде е интереса на потребителя? Задава се същия проблем и с агнешкото месо, което “чака” по границите с Гърция и Северна Македония?

 – Тук ще трябва да се върнем на приказката за кокошката и яйцето. Проблемът  е, че няма правителство, което може да носи политическа отговорност и което да разговаря, защитавайки дългосрочните държавни интереси, с когото се наложи. В диалог с бизнеса, разбира се. И когато имаме  хора, които трудничко се ориентират в ситуацията, а единствените им политически цели са да задоволят някакво собствено его, тогава се получават точно такива ситуации. Проблемът със зърнарите съществува откакто събраха последната реколта. Когато се накупиха скъпи торове, когато всичко беше много скъпо. Още тогава можеше да се предвиди какъв ще е ефекта. И тогава държавата трябваше – в разговор със зърнарите – да направи така, че те да изнесат застоялата си по складовете продукция.

Те я задържаха, защото се надяваха, че после ще я продадат на още по-високи цени.

– Да, и в един момент…

Рисковете на професията.

– Донякъде е така. Само че със съдействието на институциите…

Защитата на бизнеса е хубава работа, но тя не трябва да прераства в протекционизъм и да ощетява масовия потребител за сметка на браншови интереси. Ако управлявахте държава в момента, вие какво бихте направили? Ще пуснете ли на пазара евтиното вносно агнешко месо да се конкурира с българските производители?

– Ние имаме задължения по договора си с Европейския съюз.

Да речем стоката идва от Северна Македония, която не е член на ЕС.

– Ако е от северна Македония, токава вече преценката е институционална.

Турция също не е членка на Европейския съюз.

– Тук вече трябва да се пази интереса на българския бизнес.

Разбира се, но защо пазара не бъде „побутнат“ в правилната посока с по-евтини храни?

– Такива казуси имат богатите държави. Ние не сме богата държава, но сме по-богата от Република Северна Македония. Помните навремето – и във Франция, и в Германия, и във Великобритания, и къде ли не – имаше буквално бунтове, защото на техните пазари влизаха евтини български, румънски, полски стоки… Същият казус, но по силата на законите за конкуренцията в Европейския съюз няма как да спреш такива неща. Когато обаче стоките идват от държави извън ЕС, тогава може да се мисли по въпроса. Истината е, че за последните две години в България не е влязъл нито един… Хайде, ще преувелича тук малко, но на практика парите от еврофондовете са спрени. Няма нищо, което да влиза. Планът за възстановяване и устойчивост бе забавен над година – докато го внесат. А после, като го внесоха, се оказа, че са поели ангажимент за затваряне на „Мариците“. Томислав Дончев им остави готов план.

Ама те не го харесваха.

– Не го харесваха, но после какво се случи?

Едни газови енергийни мощности…

– Така. Не им хареса. Правителството на ГЕРБ имало едни приоритети, те имали други приоритети – прекрасни и чудесни. Година се мотаха да поправят плана, вкарахав него едни лобистки текстове за батериите, поеха ангажимент за затваряне на „Мариците“ –  през драстично намаляване на въглеродните емисии, и практически се оказа, че миналия парламент трябваше да взима решение, с което да задължи правителството да предоговаря този план. Нали знаете какво значи това? България на практика една година се мота с новия уж план и накрая беше вкаран план, който очевидно за нищо не става. И какво е впечатлението, което оставяме у Европейската комисия? Че България няма нужда от тези пари.

Как оценявате финалното решение за предоговаряне на плана, взето непосредствено преди разпускането на 48-ия парламент? Според вицепремиерът Пеканов това ни отлага с неопределено време.

– Вицепремиерът Пеканов може и да е прав, но той е служебен вицепремиер и когато ходи в Европейската комисия никой не се занимава с него, защото чакат редовен кабинет, който може да поема дългорсочни ангажименти. Не казват, че той върши лоша работа, напротив, имам уважение към вицепремиера Пеканов. Въпросът е, че той и всички останали министри в служебните кабинети са в такова положение, че никой не се договаря с тях дългосрочно. Затова се чака редовен кабинет с легитимно парламентарно мнозинство зад гърба си в легитимно избран парламент.

Аз говоря обаче за решението на парламента, в който всички вие участвахте.

– Решението на парламента беше задължително, защото иначе трябваше да се затварят „Мариците“. И сега в момента – отново за пореден път – Европейската комисия казва, че няма шанс да се предоговаря плана, след като българско правителство го е вкарало, а ние сме го одобрили. И, за да има някакъв шанс, трябва да има авторитетен министър-председател, авторитетни министри, които знаят какво правят и имат политическо семейство в Европа, което може да подложи на натиск европейските институции през Европейския парламент и през различни други механизми, така че Европейската комисия да се съгласи на подобно предоговаряне. А когато няма редовно правителство със стабилни позиции в Европа, как очакваме Европейската комисия да реагира? Естествено, е няма да си създават главоболия и ще ни кажат гледайте си работата.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]