Зърнената сделка, съгласно която Украйна може да изнася зърно от три от пристанищата си в Черно море, ще бъде удължена автоматично с още 60 дни. Това обяви зам.-министърът на външните работи на Русия Александър Грушко. Пред ТАСС той съобщи, че Москва се стреми да премахне всички санкции, спиращи достъпа на руската селскостопанска продукция до световните пазари.
От ООН обаче посочват, че през ноември 2022 г. е договорено автоматично продължаване, ако и двете страни нямат възражения, за срок от 120 дни. В съобщение до медиите от организацията отчитат позитивния ефект от сделката за световната продоволствена сигурност и работят за пълното му изпълнение.
Турция, която е медиатор между двете държави, също посочи, че разговорите на този етап продължават.
Западът всъщност не санкционира износа на храни и селскостопански продукти от Русия, но доставките са обект на вторични санкции – производителите трудно намират кораби, които да прекарат стоката, застрахователи за товарите и други ограничения. Русия иска отмяна на санкциите, за да поднови зърнената сделка

Зам.-министърът Александър Грушко отбелязва пред ТАСС за спрени доставки на селскостопанска техника заради войната в Украйна. Именно заради тези ограничения преди дни Москва заяви, че споразумението, постигнато миналия юли със сътрудничеството на ООН и Турция, не се спазва изцяло. Тогава възникнаха и опасения, че сделката, чийто краен срок беше 18 март, няма да бъде продължена. Преди крайния срок: Русия поражда съмнения за подновяването на зърнената сделка
По силата на споразумението Украйна е изнесла 24 млн. тона зърнени храни през последните месеци. Според статистика на ООН 55% от количествата са били насочени към развиващите се страни.
Текстовете на споразумението предвиждат строг контрол на влизащите и излизащите кораби от съвместни екипи, които да гарантират, че коридорите не се използват за превозване на оръжия.
В първите месеци на войната движението на корабите от украинските пристанища беше блокирано, което предизвика рязък скок в цените на храните на глобалните пазари. Украйна, заедно с Русия, са водещи износители на пшеница и на други зърнени храни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Русия удължава срока на зърнената сделка, но има условие 
Украйна иска удължаване на зърнената сделка с една година 

Зърнената война на Путин

Украйна може да изнесе до 60 милиона тона зърно, ако Русия вдигне морската блокада
Украйна намери начин да изнася зърното си по море

Потреблението на цигари без български акцизен бандерол през 2022 г. остава на ниско ниво според традиционното изследване на празните опаковки от цигари. Те представляват само 1.5% през 4-то тримесечие на изминалата година. Данните от изследването бяха представени от компаниите в „Инициативата срещу незаконната търговия“ на 14 март 2023 г. пред представители на Министерство на финансите, Агенция „Митници“, МВР (Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“) и Върховна касационна прокуратура.
Отчетените данни сочат следните резултати по тримесечия за 2022 г.
1-во тримесечие 2022 г. – 2.6%
2-ро тримесечие 2022 г. – 2.8%
3-то тримесечие 2022 г. – 3.1%
4-то тримесечие 2022 г. – 1.5%
Oт тютюневите компании заявиха, че правоохранителните институции у нас са постигнали устойчив резултат в борбата срещу незаконната търговията с цигари въпреки нестабилната и усложнена международна обстановка. Компаниите призоваха отговорните органи да запазят фокуса върху темата поради нейната значимост. Данните за 4-тото тримесечие на 2022 г. сочат рекордно нисък дял на потребление на цигари без български бандерол от 13 години насам, откакто се провежда проучването със събиране и анализ на празни кутии. За пореден отчетен период България е с най-нисък дял на нелегалния пазар на цигари от всички страни-членки на ЕС, в които това изследване се провежда. Положително се отразяват данните и върху приходите от акциз от тютюневи изделия в държавния бюджет, който благодарение на минималния нелегален пазар за първи път през 2022 г. надвишиха 3 млрд. лв., по данни на Агенция „Митници“. Приходите от акцизи от тютюневи изделия в държавния бюджет имат сериозен дял от приходите в хазната, достигащ до 12% от общите постъпления и формират над 50% от всички приходи от акциз.

Данните показват, че с най-голям дял сред нелегалните цигари на българския пазар са цигари, чиито опаковки са маркирани за безмитна търговия, следвани от фалшификатите, копиращи известни международни марки. Сред празните опаковки са идентифицирани и кутии с неизвестни за нашия пазар марки, които се определят от типа „illicit whites” – цигари, произведени и предназначени за нелегално разпространение. Изследването отчита на потребление на цигари без български акцизен бандерол във всеки от 20-те града от основната извадка на проучването, като целта е да се насочи вниманието на правоприлагащите органи към градовете, в които тези нива са над средното за страната. В два от градовете – Плевен и Благоевград, е отчетено нулево ниво на цигари без бандерол, което е значителен успех
През 2022 г. митническите органи са задържали, иззели и обезпечили като доказателство над 41.5 млн. къса цигари (в т.ч. пури и пурети). Това количество е средно 33% повече от установените през 2021 г. цигари, като за трето тримесечие установените нелегални цигари са 24% повече, а в четвърто тримесечие – 55% повече спрямо 2021 г. На година база преобладава количеството задържани цигари на вътрешните граници с ЕС в зоните на ГКПП (56.05%), следвано от тези – на външните граници на ЕС (39.44%) – коментира по време на форума Лъчезар Кръстев, заместник-директор на Агенция „Митници“.
През 2022 г. от структурите на МВР са иззети 42 175 781 къса цигари, което е с 9,2 пъти повече от иззетите цигари през 2021 г. (4 559 626 къса) и 38 046 кг нарязан тютюн, или с 82,7% повече от 2021 г. (20 830 кг). През месец май на територията на гр. Ботевград и през месец август на територията на гр. Варна са разбити нелегални фабрики за производство на цигари от служители на ГДБОП – съобщи на срещата Калин Литов, началник отдел „Митнически режим, данъчно-осигурителна система и културно-исторически ценности“ в ГДБОП.
Компаниите от „Инициативата срещу незаконната търговия“ заявиха, че борбата с нелегалните цигари трябва да продължи да е ясен приоритет на правоохранителните органи в интерес на държавния бюджет и противодействието на нелегалните дейности у нас. Те подчертаха също, че предвидимостта на законовата рамка е доказано ефективен фактор за запазване на стабилността на бизнес средата у нас.
 

Пазарните дялове на най-големите производители на електричество и газ в Европейския съюз намаляват в повечето европейски страни през последното десетилетие, става ясно от данните на Евростат, събирани за сектора от 2013 година насам.
Индикаторът за пазарен дял показва колко енергия доставя най-голямата компания в мрежата на един пазар. По-големите пазарни дялове свидетелстват за наличието на монопол или олигопол на конкретни пазари.
През 2021 година, пазарният дял на най-големите производители на електричество варива в различните страни от ЕС. Най-високият пазарен дял е отчетен в Кипър (88%), следван от Франция (79%), Хърватия (76%) и Естония (64%).
От другата страна на подреждането, пазарният дял на най-големия производител на ток е бил под 20% в четири страни от ЕС: Полша, Литва и Италия (по 17%) и Швеция (19%). Пазарният дял на най-голямата електрическа компания в България възлиза на 36.1% към края на 2021 година.
Разрешиха индексация с размера на инфлацията на договори по обществени поръчки за доставка на газ, топлинна и електрическа енергия

Данни за Дания, Малта, Нидерландия и Австрия не са налични.
На годишна база, от 2020 до 2021 година, най-голямото увеличение на пазарния дял е отчетено в Ирландия (32%), докато най-сериозното намаление е било в Португалия (-32%). Нарастването на пазарния дял индикира покачване на пазарната концентрация, например след сливане на големи участници на пазара.
От друга страна, понижаването на пазарния дял показва спад на пазарната концентрация. При другите страни от ЕС, 15 отчитат промяна от 2020 до 2021 година под 10%.
В сравнение с 2013 година, пазарният дял през 2021 година на най-големите производители на пазара на електричество е по-нисък в повечето страни от ЕС.
Няколко трика, които ще ни спестят потреблението на ток у дома
Понижението на пазарните дялове варира от -39 процентни пункта в Люксембург (след либерализацията на пазара на електричество) и -20 пр. п. в Словакия до -1 пр. п. в България и 4 пр. п. във Финландия. За сравнение, пазарният дял остава стабилен в Швеция (19%) и Полша (17%), докато нараства в Унгария (+10 пр. п.), Румъния (+3 пр. п.) и Испания (+2 пр. п.).
Природен газ
По отношение на производството и вноса на природен газ, най-големият пазарен дял през 2021 година се отчита в Естония, Малта и Швеция – дял от 100%, тъй като пазарът на производство и внос на газ в тези страни е доминиран от една компания.
През 2021 година, брутната налична енергия от природен газ е била едва 2.3% от общата енергия в Швеция. Малта е малък пазар, което предполага, че само една компания може да покрие нуждите на пазара.
Първият търг за общи покупки на природен газ в ЕС ще е през април
За сравнение, най-големите производители и вносители на газ имат най-ниски пазарни дялове в Ирландия (22%) и Чехия (23%). В България делът на най-голямата компания на газовия пазар възлиза на 80.1% към края на 2021 година.

Данните за Дания, Германия, Испания, Нидерландия, Австрия и Финландия не са налични ли са конфиденциални, а Кипър не използва газ.
На годишна база, от 2020 до 2021 година, най-сериозното понижение в пазарния дял се отчита в Хърватия (-45%) и Чехия (-38%). Броят на основните компании, които произвеждат и внасят природен газ за местния пазар нараства от 5 на 6 в Чехия и от 3 на 5 в Хърватия.
Колко въглищни електроцентрали работят в Германия?
В сравнение с 2013 година, пазарните дялове на най-големите производители и вносители на газ намаляват в 14 страни от ЕС, за които са налични данни. Най-голямото намаление се отчита в Гърция (-61 пр. п.), Латвия (-54 пр. п.) и Чехия (-46 пр. п.).
В същото време, делът остава същия в Швеция (100%), а увеличение се наблюдава на четири пазара в ЕС: Литва (+22 пр. п.) Естония (+16 пр. п.), Словакия (+13 пр. п.) и Белгия (+7 пр. п.).

От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) излязоха със странно изявление, изразяващо обида от критики в медиите и  разяснения, че всъщност институцията работела. Уточняват, че компетентността на органа не обхваща възможност за ценово регулиране, като правомощията ѝ не включват и установяването и санкционирането на спекула.
„Лидл“ показа какви са цените в техните магазини у нас и в Германия
„Във връзка с продължаващите критики в медийното пространство по отношение на дейността на КЗК следва да се обърне внимание, че Комисията е независим специализиран държавен орган, който прилага националното и европейското право на конкуренцията. Законът за защита на конкуренцията, както и европейското законодателство изрично предвиждат, че институцията следва да извършва правомощията си самостоятелно и безпристрастно, без право на намеса и даване на инструкции в работата ѝ от страна на всички органи на държавната и изпълнителната власт, местното самоуправление, и други.
Комисията изразява сериозното си притеснение от зачестилите случаи на популистка реторика от страна на различни публични фигури, които последователно и тенденциозно изразяват негативната си оценка спрямо КЗК, независимо от ползотворните резултати от дейността ѝ. Следва да се има предвид, че компетентността на КЗК е определена изрично в Закона за защита на конкуренцията и тя не обхваща възможност за ценово регулиране, като правомощията ѝ не включват и установяването и санкционирането на спекула от страна на търговците, съответно овладяване на инфлационните процеси“, се казва в съобщението.

„Неправилно и некоректно е правомощията и дейността на институцията да бъдат използвани за политически и предизборни цели, както и коментирането на специфичната дейност, която извършва регулаторът с уклон, който показва сериозно непознаване на правомощията на Комисията, както и на процедурите, в рамките на които същите се упражняват. В тази връзка следва да се напомни, че ефективността на КЗК се доказа и с последното решение на Комисията, с което санкционира „Лукойл-България“ ЕООД с рекордна санкция в размер на 67 771 454 лева за злоупотреба с господстващо положение на пазара на горива. В резултат на активните действия на КЗК, още в хода на проучването по производството, „Лукойл-България“ ЕООД промени и коригира поведението си, което е най-важната цел на антимонополния орган, а именно да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията. Действията на Комисията са важни и предвид факта, че горивата имат структуроопределящо значение за икономиката на страната, влияят значително на конкурентния процес и в други икономически сектори, вкл. храните и засягат пряко обществения интерес.
На следващо място е важно да се посочи, че с оглед социалната и икономическа значимост на търговията с хранителни продукти от първа необходимост и предвид наблюдавания в последните години ръст на цените на стоките на българския пазар, секторът на храните в страната е приоритет в дейността на Комисията и е постоянно наблюдаван и проучван от КЗК, за което свидетелстват множеството решения на Комисията през годините.
КЗК извършва секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и търговия на слънчогледово олио и пшенично брашно на територията на страната. Анализира се структурата на пазара, пазарните условия за производство и търговия и се проследява доколко ценовите тенденции са повлияни от обективни икономически фактори или са следствие от изкривяване на пазарната среда, посредством прилагане на евентуални антиконкурентни практики“, обясняват от КЗК.
„Към настоящия момент Комисията извършва предварително проучване по повод увеличението на цените на основни хранителни продукти в магазинната мрежа и преди всичко в търговските вериги в страната. Фокусът на проучването е установяването на забранени търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти (дефинирани в гл. VII „б“ от ЗЗК) – т.е. наличието на неправомерен натиск от страна на големите купувачи – търговски вериги върху техните доставчици. Подобно поведение на веригите, освен че може да увреди интересите на по-слабите страни – доставчици, би могло да се отрази и на формирането на цените на хранителните продукти към крайните потребители. В рамките на стартиралото проучване във връзка с предлагането, ценообразуването и етикетирането при хранителните и селскостопанските продукти, Комисията изиска информация и доказателства както от държавни органи, данни и доказателства от Комисията за защита на потребителите (КЗП), от асоциации на производители на хранителни продукти и от над 25 доставчици на определени продукти.
Целта на проучването е събирането на надлежни данни и доказателства относно поведението на големите търговски вериги в отношенията им с техните доставчици – дали същите понасят необосновано тежки търговски условия по смисъла на чл. 37в и чл. 37в от ЗЗК, което рефлектира при формирането на цените към крайните потребители. Поетапно се очаква да постъпват съответните документи, като в хода на проучването КЗК разширява неговия обхват по отношение на продуктите, чийто цени са особени чувствителни за потребителите, като изисква допълнителни данни от множество производители и доставчици. Следва да се има предвид, че проучването не е ограничено в рамките на законовоопределен срок, изисква сериозно технологично време относно представянето, обработването и анализирането на информацията и доказателствата.
В случай че от събраните информация и доказателства възникнат основателни съмнения за извършени нарушения на ЗЗК, представляващи нелоялна конкуренция, забранени търговски практики или забранени споразумения (картели), Комисията ще се самосезира, за да санкционира и прекрати неправомерните действия“, посочват от комисията.
И призовават за подаване на сигнали на интернет страницата на КЗК.
 
 

Ново име, ново лого и обновена визия ще представят пред света компанията Telelink Business Services. TBS е една от българските компании, които активно формират ИТ средата в България през последните години. От основаването си през 2019 година до днешното освежаване на бранда, компанията се води от мисията да опростява сложния технологичен свят за своите клиенти. Това е и една от причините за промяната на името и визията – те отразяват историята и настоящото на един устойчив бизнес, който опростява комплексни технологични процеси, с цел да улесни крайните ползватели.
“Целта на освежаването на бранда ни е да представим обновена визия, която затвърждава нашите основни ценности – стремежа към постоянното развитие и опростяване. За нас това не е просто визуална промяна, а начин да се свържем отново с нашата история, с клиенти и партньори, с новите пазари, на които искаме да се позиционираме”, каза Иван Житиянов, главен изпълнителен директор на TBS и добавя: “Продължаваме да опростяваме сложното. Продължаваме да бъдем ангажирани със създаването на по-добра среда.”
TBS като разпознаваема абревиатура на Telelink Business Services цели да създаде една естествената еволюция на бранда, наложена от развитието на бизнеса, а в комбинация с изцяло новият уебсайт https://www.tbs.tech/ – новите цветове и освежения отличителен знак, е заявка за утвърден опит и нещо ново, което компанията иска да предложи на своите клиенти на българския и международния пазар.
В динамичната ИТ екосистема, TBS съумява да обхване широкият спектър от технически решения и услуги, чиято добавена стойност е от изключително значение за всеки един клиент. Успехът се базира на безупречното изпълнение на проекти и способността да се намери правилният метод за решаване на комплексни технологични казуси.
Германия поведе коалиция срещу спирането на автомобилите на бензин и дизел
Компанията се стреми към иновативен подход и умение да комбинира различни технологии по пътя към адекватни и реализуеми клиентски решения. “Намирането на подходящи технически решения е същността на бизнеса, а решаващ фактор за успеха ни е добавената стойност или способността ни да опростяваме сложните перспективи и процеси”, казва още Житиянов. Това е двигателят на четирите основни технологични групи, които компанията развива през последните 10-15 години.
Най-голяма част от бизнеса се представлява от услуги и решения, свързани с IT инфраструктура. Втората линия в портфолиото е киберсигурността, засилена в следствие на войната в Украйна и зачестилите атаки. Третата насока е дигиталната трансформация, актуална завсички клиенти, които избират тази посока на развитие . През последните години TBS допълва портфолото си и с развитието на индустриално IoT.
 
За Telelink Business Services Group АД
Telelink Business Services Group АД (TBS Group) е основана през 2019 година след формалното отделяне от Телелинк Холдинг. Дейността наTBS се разделя на четири технологични потока като основната цел на компанията е да предлага холистичен подход към предизвикателствата в ИТ сферата. Компанията има повече от 300 служители, офиси в 11 държави и над 200 клиента в различни сектори. Компанията има изградена широка мрежа от партньорства с глобални технологични лидери като Cisco, Microsoft, IBM, DellEMC, VMware и др. TBS опростявa сложния свят на технологиите с мисъл за бъдещето.