Електронни цигари и течности-пълнители за тях – България е подала най-много сигнали за нередности в Европейската система за известяване за рискови продукти, която действа чрез портала Safety Gate, за такива продукти, пише в. „Сега“. Подобно на нас е положението и в Ирландия. Safety Gate обаче е само за продукти, които не са хранителни стоки.
Обикновено проблемите са свързани с недостатъчна информация – липсват указания за употреба, не се посочват рисковете, не е ясно каква доза никотин поглъща пушачът и т.н. Някои от електронните цигари за еднократна употреба са с резервоари, по-големи от стандартния капацитет. А част от течностите за зареждане на е-устройствата са с неприемлив химически състав. Повечето изделия за пушачи са с произход Китай.
ОЩЕ по темата: Каква течност за електронни цигари да избера?
Само че в Safety Gate не електронните цигари са големият проблем в Европа. Детски играчки, коли и мотори са на челните места по сигнали. Най-често докладваният риск е за вредни химикали в изделията – най-вече в парфюми и кремове, но също и в метални накити и дори в играчките – някои съдържат отровните фталати.  
Детските стоки крият и опасности от нараняване или задавяне – например шнурове на детски суичъри, блузи и рокли, които могат да се усучат около врата, или пък декоративни камъчета, които лесно падат и детето може да ги лапне. Доста от сигналите от България са за бебешки стоки – биберони, шишета за мляко, колички, столчета и др.
Брюксел прикани платформите за електронна търговия доброволно да свалят оферти за стоки, идентифицирани като рискови на Safety Gate. Вече има 11 онлайн платформи, подписали споразумение за сътрудничество със сейфти гейт – сред тях са eMAG, Wish.com, AliExpress, Amazon, eBay и др.
ОЩЕ по темата: Дървени играчки – безопасни ли са за децата

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), отразяващ цените на хранителните стоки на едро в България, тази седмица спада с 0,53 на сто до 2,467 пункта. От началото на 2023 г. равнището на индекса се е повишило с 6,12%. Това е първият спад на нивото на ИТЦ за повече от два месеца и вторият за тази година, отбелязва БТА. Базовото ниво на ИТЦ е 1,000 пункта и е от 2005 г.
Оранжерийните домати поевтиняват с 8%, а цената им достига до 3,67 лв. за килограм през последната седмица. Цената на оранжерийните краставици пада с 8,6% и те се купуват по 5,20 лв. за килограм. Червените чушки отстъпват с 0,5% и достигат 4,21 лв. за килограм в края на седмицата.
Картофите поевтиняват с 2,5% – 1,15 лв. за килограм, а морковите – с 3,2% и се търгуват по 1,20 лв. за килограм. Лимоните поевтиняват с 4 стотинки и се купуват по 2,40 лв. за килограм. Бананите падат с 1,3% – до 3,10 лв. за килограм. Олиото поевтинява с 0,3% до 3,73 лв. за литър в края на седмицата, пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 1,2% – до 2,57 лв., а пилешкото месо – с 1,5% до 6,04 лв. за килограм. Кравето сирене поевтинява с 0,1% и се търгува по 11,43 лв. за килограм, брашното тип „500“ – с 4,3% до 1,34 лв. за килограм, а оризът – с 1,2% – 3,17 лв. за килограм.
Сред стоките, които поскъпват, са портокалите (поскъпват с 2,7% до 1,92 лв. за килограм), ябълките (с 4,5% – 1,40 лв. за килограм), кашкавалът тип „Витоша“ (с 1,3% повече – 18,46 лв.) и захарта (с 1,2% – 2,52 лв. за килограм). Яйцата поскъпват с 1 стотинка и се продават по 0,40 лв. за брой на едро в края на седмицата.
ОЩЕ: В КЗК са обидени от критиките и обявиха, че не могат да свалят цени
Таван на цените – да или не
„При опита, който има Унгария от подобна мярка през последната година, и при опита на България от 90-те, таван на цените е невъзможен. Таван на надценката нарушава конкуренцията при търговията с храни на дребно. Това е мярка, която е невъзможна за съгласуване между държавата и търговците, може да доведе и до вредни последствия. Ако таванът на надценките важи за големи и за малки търговци, големите биха могли по-лесно да преглътнат финансово една такава мярка, но финансовото бреме за поемането на един такъв тип ангажимент от страна на малките търговци би бил катастрофален“. Това коментира пред БНР Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, представляващо големите търговски хранителни вериги.
По думите му регулярната цена, която се слага понякога в даден магазин, не е задължително да е продажната, на която се реализира стоката. „Ако регулярната цена на кашкавала е 16 лева, а промоционалната е 12 лева и 80% от вашите продажби са минали на намалената цена, то каква е реалната надценка в търговския обект? Дали е високата, или е в пъти по-ниска? Цената на кашкавала в търговската мрежа е между 16 и 32 лева. Това не е ли конкурентна среда? Вадейки от контекста някакъв пример и цитирайки най-високата възможна продажна цена, която може да се намери в магазинната мрежа, това не е ли манипулативно?“, попита той.
Вълканов посочи и как се формират надценките на търговските вериги, освен печалбата: „Всеки разход, който имат – за транспорт и логистика. Според официалната статистика на НСИ през миналата година товарният автомобилен транспорт като услуга е 20% нагоре. Електроенергията също не е малко перо. След държавните компенсации за миналата година електроенергията е със 70% нагоре спрямо цената през 2021 година. Работните заплати също са с 20% нагоре само за една година“, посочи той.
651 нарушения, 254 от които са нелоялни търговски практики, е констатирала Комисията за защита на потребителите при извършени 755 проверки в търговски хранителни вериги. Тези последни данни съобщи пред БНР Ангел Джалев от КЗП.
„Може би проблемът е бил неглижиран и се е натрупал на пазара. Трябва да му се обърне специално вниманиe, защото този проблем изкривява целия пазар. Прилагането на нелоялна търговска практика от страна на големите търговци принуждава и малките търговци да прилагат същите практики, което изключително много изкривява пазара и е предпоставка за изкуственото завишаване на цената, тъй като на стоките се придават качества, които не притежават, и се продават по този начин на завишена цена, която не отговаря на качеството“, посочи той.
Според Джалев е хубаво да се помисли и за завишаване на глобите, „тъй като европейската практика е глобата да е процент от оборота на конкритния търговец, а не като у нас – 50 000 лв. „Ако се завишат санкциите, ще има възпиращ и възпитателен ефект“, смята той.
Вълканов смята повече от актовете, съставени по време на проверките на КЗП между 15 февруари и 8 март, ще паднат в съда. „Не трябва по лековат начин да се лепят етикети върху цял отрасъл на икономиката… Ако има компании, при които има концентрация на нарушения, и се докаже, че това е така, нека си понесат последствията“, смята той. Според него там, където се забелязват спадове в изкопните цени на основни селскостопански суровини, е напълно нормално да се очаква спад и в крайната цена на продуктите на дребно, но когато бизнес цикълът го позволи.
Цената на основни хранителни стоки: Сравнение в различни градове на Балканите