Руската рубла падна до около 87 рубли за долар, като достигна до 15-месечно дъно, под натиска на вътрешните политически рискове след неуспелия бунт на наемниците от „Вагнер“ и желанието на пазарите да залагат на сигурни активи, предаде Reuters.

В предиобедната търговия рублата загуби 0,7% спрямо долара до 86,96 рубли, като за малко се срина до 87,47 рубли, най-ниското ѝ ниво от 29 март 2022 г. Спадът спрямо еврото е също с 0,7% до 94,94 рубли, а спрямо юана е с 0,8% до 11,98 рубли.
„Както очаквахме, рублата падна след края на данъчния период, при това доста рязко с около 1,5%. Очакваме отслабването ѝ да продължи до около 89-90 рубли за долар“, посочва в изявление „Алор брокер“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Рублата се срина, курсът е над 100 за долар
Състоянието на рублата спрямо долара и еврото продължава да се влошава
Рублата регистрира най-големия си спад от повече от година

Бургас е домакин на икономическия форум „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“. Той се провежда в Конгресния център. Организатори са Германо – българската индустриално – търговска камара и Община Бургас.
„Гарантирам подкрепа на всеки германски инвеститор, който избере Бургас!“, каза кметът Димитър Николов пред участниците в събитието. Сред тях са посланикът на Федерална Република Германия в България Н. Пр. г-жа Ирене Мария Планк, президентът на ГБИТК г-н Тим Курт, представители на институциите на Република България и Федерална Република Германия, местните власти, както и водещи компании от различни сектори на икономиката. Предвиден е отделен панел за мениджъри на германски компании в България, които ще представят своите успешни проекти.
„Искам да благодаря на ръководството на Германо – българската индустриално – търговска камара за доброто сътрудничество, част от което е и това събитие. Темата за „Диверсификация и завръщане на производствата в ЕС“ е изключителна актуална и изисква да обединим усилия и да работим заедно.
През последните десетилетия се наложи тенденцията за изнасяне на производствата към държави извън границите на ЕС. Разбира се, това имаше отрицателни последици за страните членки, като загуба на работни места, намалена иновативност, засилване на сектора на услугите и намаляване на производствените предприятия. Но решенията ги взема бизнесът, и когато цифрите обосновават по-ниски разходи за производство и по-висока печалба, няма механизъм, който да мотивира предприемачите да инвестират в Европа.
Пандемията, а впоследствие и драстичното увеличение на цената на горивата, разкриха някои от слабостите на глобалната верига на доставките и възникна необходимостта бизнесът да преразгледа и преосмисли стратегиите си. От друга страна развитието на технологиите дава възможност за замяна на процеси, извършвани от нискоквалифицирана работна сила, с машини, но в същото време възниква нуждата от висококвалифицирана работна ръка.
Ето защо през последната година се наблюдава тенденция за завръщане на производствата към Европа. И щом бизнесът е припознал тази нужда, нашата мисия е да го подкрепим и да помогнем в тези процеси. Защото това означава повече работни места, разкриване на производства с висока добавена стойност, гарантирана работа на ученици от професионалните ни гимназии и студенти от университетите ни.
Бургас е ключов в този обратен процес на завръщане на инвестициите. Ние сме най-източното пристанище на Европейския съюз.
В създалата се ситуация е все по-важно партньорството между държавата, местните власти и чуждестранните търговски камари и представителства, за да позиционираме България на картата на предпочитаните дестинации за тези процеси. И не само защото имаме ниски данъци, а защото можем да осигурим висококвалифицирани специалисти в различни сектори.
Като кмет на четвъртия по големина град в страната, с едно от най-големите пристанища на Черно море, международно летище и отлична пътна и железопътна свързаност, най-отговорно заявявам, че лично ще съдействам на всяка компания, която реши да изнесе производство към Бургас!“, каза още кметът Николов.
*
Лектори във форума са: Христо Етрополски – зам. – изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции; инж. Вихрен Стойнов – ръководител на Центъра за компетенции и прокурист на Сименс Енерджи ЕООД; Кирил Бораджиев – управител HRS Bulgaria; Мартин Кнап – отдел „Международни пазари“ при Инициатива международна устойчивост към Германската индустриално-търговска камара (DIHK) в Берлин; Ясен Георгиев – изпълнителен директор на Институт за икономическа политика (ИИП); Тим Курт – CEO на Аурубис България и президент на ГБИТК; Александър Миланов – CEO на BMW България и член на Управителния съвет на ГБИТК; Петер Вайлгуни – управител на EMGR AD, Dietz-motoren GmbH, Elektromotorenwerk Grünhain GmbH; Мариян Иванов – Open Banking & DLT Engineering Manager Digital Technology Center Commerzbank AG; Георги Брашнаров – основател и изпълнителен директор Nemetschek Bulgaria; Доброслав Димитров – председател на УС нa BASCOM, съосновател и изпълнителен директор на Империя Онлайн ЕАД; Марина Шидероф – Founder & CEO, Fram Creative Solutions ЕООД; Станимир Николов – CEO StoreIT, регионален представител на ГБИТК в Бургас.
Обявената програма включва представяне на България като подходяща европейска локация за разкриване на производства, диверсификация на веригите за доставки, развитие на двустранните икономически отношения между България и Германия, технологии и иновации.

ЕС рискува „да внесе нестабилност“, ако смекчи стандартите си за демокрация и корупция, за да ускори присъединяването на Украйна и други страни кандидатки. Това предупреди датският външен министър Ларс Локе Расмусен в интервю за Financial Times.
Той допълни, че правителството му подкрепя членството в ЕС на Украйна, Молдова, Грузия и страните от Западните Балкани, но добави, че „геополитическите обстоятелства“ не оправдават пренебрегването на управленски реформи.
„Ако не завършат процеса по реформи преди да влязат, може да възникне риск от забавяне след това. А ние не изнасяме стабилност, рискуваме да внесем нестабилност. Затова е толкова важно да се подчертае необходимостта от изпълнение на критериите (за членство в ЕС)“, заяви Расмусен.
Дания, заедно с Франция и Нидерландия, блокира кандидатурите за членство в ЕС на Албания и Северна Македония през 2019 г. и по този начин спънаха целия процес по разширяване на съюза.
Расмусен, бивш десноцентристки премиер, заяви, че Дания е променила позицията си и дори е отворена за вътрешна реформа в ЕС, включително повече гласувания с квалифицирано мнозинство, за приемане на нови членки.

Изминаха 30 години, откакто на среща в Копенхаген лидерите на ЕС договориха пакет от критерии за демокрация, върховенство на закона и функционираща пазарна икономика в очакване на вълна от нови членки, включително няколко страни от бившия комунистически блок.
По повод на годишнината страни кандидатки бяха поканени на конференция в датската столица тази седмица, чийто домакин беше Расмусен. На срещата присъстваха представители на балтийските страни, които се присъединиха към ЕС през 2004 г., сякаш за да подчертаят ползите от пълното изпълнение на стандартите на съюза. Представители на Унгария, Полша и България, обвинявани в отстъпление от стандартите за върховенство на закона и демокрация след присъединяването си към ЕС, не бяха поканени.
Расмусен заяви, че „не смята да коментира конкретни страни“, но допълни, че е „много по-лесно да се изпълнят реформи, когато страната е на път към членство в ЕС, отколкото ако вече се е присъединила“.
Украинският президент Володимир Зеленски поиска бързо присъединяване към ЕС, за да затвърди присъствието на страната си в западния свят след войната.
Расмусен заяви, че ако трябва да има „специално отношение“ към Украйна, то трябва да е под формата на допълнителна помощ с пълно ангажиране на правителствата на страните от ЕС да помагат на Киев да изпълни стандартите. „Процесът беше твърде бюрократичен в миналото“, допълни той.

„Искаме да инвестираме и да помагаме и да сме колкото се може по-положителни и подкрепящи, но не можем да снижим летвата“, заяви Расмусен.
Според него ЕС трябва да бъде „иновативен“ и да предложи някои ползи на страните кандидатки преди пълното членство и даде за пример участието в научно-изследователската програма на ЕС „Хоризонт“.
Той отказа да посочи времева рамка за членството на Украйна и други кандидатки, но допълни, че „за всички е ясно, че по геополитически причини трябва да се намесим колкото се може повече“. Следователно ЕС трябва да обмисли способността си за евентуално приемане на няколко нови членки.
„В един момент трябва да огледаме правилата на играта и сме готови да го направим. Това е новата датска позиция. Все още нямаме отговорите. Не съм в позиция да кажа, че подкрепяме повече гласувания с квалифицирано мнозинство, но поне в някои случаи и това е нова позиция спрямо година по-рано“, посочи Расмусен.
Попитан дали сътресенията в Русия и опасенията от рухване на режима може да променят западната подкрепа за Украйна, той отговори: „Трябва само да сме на висота и да правим това, което правим. А това, което правим, доказва, че сме от правилната страна на историята и че можем да се справим с Русия“.
Но Расмусен изрази надежда, че „партньорите в глобалния юг“, включително Бразилия, Индия и Южна Африка, които отказаха да осъдят войната в Украйна, „може да бъдат мотивирани от това, което наблюдават сега“, да променят позицията си.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дания подготвя 1 млрд. долара помощ за Украйна
Франция и Германия с разлини позиции за членството на Украйна в НАТО
Украйна направи още една стъпка към НАТО

Бизнесът у нас очаква цените да останат без промяна през следващите три месеца. Такива са нагласите на представителите на строителството, търговията на дребно и услугите, като единствено в промишлеността се отчита възможност за минимален ръст на цените в близко бъдеще. Това става ясно от редовната бизнес анкета на Националния статистически институт за месец юни тази година. Очакванията на бизнеса контрастират с анкетата от преходния месец май, когато търговците на дребно и представителите на сектора на услугите, очакваха цените да продължат да нарастват. 
Като цяло през юни 2023 г. общият показател на бизнес климата запазва приблизително равнището си от предходния месец, като подобрение е регистрирано единствено в търговията на дребно.
Промишленост
Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ остава на нивото си от май. Според промишлените предприемачи има известно намаление на осигуреността на производството с поръчки, което е съпроводено и с по-неблагоприятни очаквания за дейността на предприятията през следващите три месеца.
Българската индустрия трета по спад на производството в ЕС
Основните затруднения за предприятията продължават да са свързани с несигурната икономическа среда и недостига на работна сила, като през последния месец се наблюдава понижение на негативното въздействие на първия фактор.
По отношение на продажните цени в промишлеността прогнозите на мениджърите са за леко повишение, въпреки че преобладаващата част от тях предвиждат те да запазят своето равнище през следващите три месеца.
Строителство
През юни съставният показател „бизнес климат в строителството“ намалява с 2.3 пункта, което се дължи на неблагоприятните оценки и очаквания на строителните предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Резервирани са и мненията им относно настоящата и очакваната строителна активност.
Цените на новите жилища в София замръзнаха
Основният проблем за дейността в сектора остава несигурната икономическа среда, посочена от 66.3% от предприятията. На второ и трето място са цените на материалите и недостигът на работна сила.
По-голяма част от мениджърите очакват продажните цени в строителството да останат без промяна през следващите три месеца.
Търговия на дребно
Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ нараства с 2.4 пункта в резултат на оптимистичните оценки на търговците на дребно за настоящото бизнес състояние на предприятията. Позитивни са и очакванията им относно поръчките към доставчиците (както от вътрешния, така и от външния пазар) през следващите три месеца.
Търговците на дребно очакват цените да продължат да растат
Основните фактори, затрудняващи развитието на бизнеса, продължават да са свързани с несигурната икономическа среда, конкуренцията в бранша и недостига на работна сила, макар анкетата да регистрира намаление на отрицателното им влияние.
По отношение на продажните цени прогнозите на търговците на дребно са за запазване на тяхното равнище през следващите три месеца.
Услуги
През юни съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ се понижава с 1.6 пункта, което се дължи на негативните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията. Същевременно обаче мненията им за настоящото и очакваното търсене на услуги се подобряват.
Несигурната икономическа среда и конкуренцията в бранша остават основните пречки за дейността в сектора, посочени съответно от 55.7 и 33.6% от предприятията. Относно продажните цени мениджърите очакват те да останат без промяна през следващите три месеца.
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Оборотът в търговията на дребно намалява в повечето страни от ЕС
България е втора по най-ниски цени в ЕС
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС

Клиентите на заведения и кетъринг услуги имат право да не заплатят сметката си, ако не им бъде предоставена касова бележка. Това предвижда предложение за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, включено в проектозакона за бюджета за тази година.
„Когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на § 1, т. 61 от допълнителните разпоредби на този закон не издаде документ по изречение първо, получателят има право да не заплати стойността на доставката/продажбата.”, гласи предложението на Министерство на финансите.
Това означава, че всички заведения, позволяващи непосредствена консумация, независимо дали предлагат само храни или напитки, или и двете, нямат право да изискват от клиентите заплащане, ако не предоставят фискален бон или системен бон. Същото правило важи и за доставчиците на кетъринг услуги.
Според регламента на ЕС, дефиниращ тези дейности, ресторантьорските услуги представляват доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика.
И досега всички регистрирани или не регистрирани по ДДС обекти у нас, имаха задължението да предоставят на клиентите си фискален бон или системен бон, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, но за първи път се предлага конкретен текст, който дава право на клиентите да не заплащат ресторантьорски и кетъринг услуги при липса на касова бележка.
Предложението за промяна в закона обхваща всички заведения, предоставящи допълнителни услуги, позволяващи непосредствена консумация на храни и напитки, тъй като според регламента на ЕС, който е залегнал и в нашето законодателство, „доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.”
Това означава, че предложените промени засягат обекти като ресторанти, барове, сладкарници, пицарии, кафенета, заведения за бързо хранене и прочее, където се предоставят услуги като сервиране, места за консумация (помещения, мебели), достъп до санитарно помещение и други.
Предложението не обхваща доставките на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни, тъй като според допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, тези дейности не се считат за ресторантьорска или кетъринг услуга.
Като цяло според закона, всяко лице, независимо дали е регистрирано по ДДС или не, има задължението „да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.”
Министерство на финансите публикува проекта за бюджет за тази година
С колко ще нараснат пенсиите през следващите две години?
Трябва ли бакшишът в заведение да е включен в касовата бележка?
Нова схема: Туристи си предават касови бележки, за да спестят от шезлонг и чадър
НАП започва нова кампания за касови бележки
Къде по света оставянето на бакшиш се счита за обида?

Разходите на британската монархия са се увеличили с 5% спрямо предходната година, по-специално заради смяната на монарха и ремонта, който тече в Бъкингамския дворец, предадоха световните агенции, позовавайки се на данни за разходите и бюджета на британската монархия, направени обществено достояние
Общо разходите на монархията възлизат на 107,5 млн. лири.
В документа се отчитат и големите церемонии, свързани с платинения юбилей на Елизабет Втора през миналия юни, погребението на кралицата през септември и месеците, предшествали коронацията на Чарлз Трети. През отчетения период освен тези исторически паметни събития са започнали да се организират и много други прояви, отменени по време на пандемията, като градински партита и държавни визити, което обяснява и ръста на разходите.

Членовете на кралското семейство са участвали в 2700 ангажимента в страната и чужбина, а около 95 000 гости са били приети в официалните резиденции на монарха по време на 330 събития.
В документа се посочва и намаление с 19% на емисиите, свързани с природния газ и парното, потребявани от монархията. За целта през зимата парното в Бъкингамския дворец е било намалено до 19°C, за да се намалят и вредните емисии.
Ежегодно британската хазна отпусна грант на монархията в размер на 15% от приходите от наследството на короната, като за периода 2022-2023 г. сумата възлиза на 86,3 млн. британски лири, което е 1,29 лири на глава от населението на страната.
През май министерството на финансите обяви, че погребението на кралица Елизабет Втора е струвало на британските данъкоплатци 161,7 млн. лири. За охрана тогава са били отделени 73,68 млн. лири. Хиляди полицаи бяха разположени в страната в продължение на 10-те дни на национален траур.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Краят на една ера: Промените на Острова след смъртта на Кралицата
Bank of England повиши рязко основната лихва до най-високото ниво от 15 години
Кетчупът Heinz и други известни марки сменят визията си заради Елизабет II