В Държавната консолидационна компания (ДКК) бяха индикирани много проблеми в последните две години. Там имаме изхарчен значителен държавен ресурс. От един одобрен през 2018 г. бюджетен ресурс от МС в размер на 500 млн. лева г. за ремонт на язовири са изхарчени 600 милиона. Това заяви в интервю за БТВ министърът на икономиката Богдан Богданов.

Той допълни, че с пари, които са били предвидени за ремонт на язовири, са били закупени дронове и то без обществена поръчка.

“Всичко е разплатено почти авансово, а насреща нямаме нито един завършен язовир с необходимата документация и въведен в експлоатация. В този случай компетентните органи трябва да си свършат работата. Още през 2021 г. е предадена необходимата документация на прокуратурата и следствието, но оттогава не сме получавали никаква обратна връзка”, обясни министър Богданов.

Той разкри и за т.нар. правителствен комплекс, който трябваше да бъде построен на територията на “София Тех Парк” и за който бяха дадени 84 млн. лева. По думите му единственото, което се е реализирало по тази задача, е идейният проект от 2021 г.

„Въпросът е защо парите не са върнати на ДКК и съответно в ББР. Към днешна дата ДКК продължава да понася огромни щети, защото това е кредит“, уточти министърът на икономиката.

По темата с взривовете на складовете на Емилиян Гебрев Богдан Богданов припомни, че това не е изолиран случай и допълни, че и през минали години са се случвали такива инциденти, които обаче все още не са изяснени от разследващите органи.

“В отбранителната индустрия работят 70 хил. души, има ръст на износа от над 200% за година. Това е серия от инциденти, но нямаме ясен отговор за предишните инциденти. Направихме срещи с едни от най-големите производители и това, което се установи, че и те нямат информация за точните причини. Обсъдихме с тях как държавата може да впрегне целия си ресурс, за да може бранша да се чувства сигурен”, коментира той.

Ето защо по неговите думи около военните предприя и складовете оттук-нататък ще има денонощна охрана от МВР.

На финала на разговори Богданов посочи, че се очаква ръст на икономиката и добави, че за първите четири месеца на годината има ръст на инвестициите с 64 процента.

“Инфлацията намалява, до края на годината прогнозираме тя да достигне около 5,6% на средна база. Нормално е в даден момент цените да тръгнат надолу. Всъщност цените на едро вече тръгнаха надолу. Но въпросът не опира само до цените, но и до ръста на доходите, за да могат хората да си позволят повече. В крайна сметка икономиката на България ще се развива, но ако искаме големи инвестиционни проекти, трябва да имаме върховенство на закона, стабилност и предвидимост”, завърши министър Богданов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

В Държавната консолидационна компания (ДКК) бяха индикирани много проблеми в последните две години. Там имаме изхарчен значителен държавен ресурс. От един одобрен през 2018 г. бюджетен ресурс от МС в размер на 500 млн. лева г. за ремонт на язовири са изхарчени 600 милиона. Това заяви в интервю за БТВ министърът на икономиката Богдан Богданов.

Той допълни, че с пари, които са били предвидени за ремонт на язовири, са били закупени дронове и то без обществена поръчка.

“Всичко е разплатено почти авансово, а насреща нямаме нито един завършен язовир с необходимата документация и въведен в експлоатация. В този случай компетентните органи трябва да си свършат работата. Още през 2021 г. е предадена необходимата документация на прокуратурата и следствието, но оттогава не сме получавали никаква обратна връзка”, обясни министър Богданов.

Той разкри и за т.нар. правителствен комплекс, който трябваше да бъде построен на територията на “София Тех Парк” и за който бяха дадени 84 млн. лева. По думите му единственото, което се е реализирало по тази задача, е идейният проект от 2021 г.

„Въпросът е защо парите не са върнати на ДКК и съответно в ББР. Към днешна дата ДКК продължава да понася огромни щети, защото това е кредит“, уточти министърът на икономиката.

По темата с взривовете на складовете на Емилиян Гебрев Богдан Богданов припомни, че това не е изолиран случай и допълни, че и през минали години са се случвали такива инциденти, които обаче все още не са изяснени от разследващите органи.

“В отбранителната индустрия работят 70 хил. души, има ръст на износа от над 200% за година. Това е серия от инциденти, но нямаме ясен отговор за предишните инциденти. Направихме срещи с едни от най-големите производители и това, което се установи, че и те нямат информация за точните причини. Обсъдихме с тях как държавата може да впрегне целия си ресурс, за да може бранша да се чувства сигурен”, коментира той.

Ето защо по неговите думи около военните предприя и складовете оттук-нататък ще има денонощна охрана от МВР.

На финала на разговори Богданов посочи, че се очаква ръст на икономиката и добави, че за първите четири месеца на годината има ръст на инвестициите с 64 процента.

“Инфлацията намалява, до края на годината прогнозираме тя да достигне около 5,6% на средна база. Нормално е в даден момент цените да тръгнат надолу. Всъщност цените на едро вече тръгнаха надолу. Но въпросът не опира само до цените, но и до ръста на доходите, за да могат хората да си позволят повече. В крайна сметка икономиката на България ще се развива, но ако искаме големи инвестиционни проекти, трябва да имаме върховенство на закона, стабилност и предвидимост”, завърши министър Богданов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на културата Кръстю Кръстев и заместник-министърът арх. Чавдар Георгиев се срещнаха с Борис Хаджийски, председател на Сдружение „Български музеи“ и Соня Пенкова – член на Управителния му съвет.

По време на срещата четиримата обсъдили теми, свързани с необходимостта от национална програма, която да подкрепя модернизацията на сградния фонд на музеите.

Те коментирали заплатите на служителите в музеите, системата и необходимостта от завишаване на стандартите и създаване на такива за откритите площи, обслужвани от музейните работници.

По време на разговора Кръстев и Хаджийски се договорили, че ще работят съвместно за създаване и въвеждане на методика за мониторинг на дейността на музеите, както и за картографиране на сградния фонд и потребностите от ремонт и освежаване на музейните пространства.

В свои медийни изяви Борис Хаджийски настоява тази година за музеите да се отпуснат 39 млн. лева. Той отчита, че през 2022 г. музеите са могли да дишат спокойно. В началото им били осигурени 2 милиона, но после – след много усилия, били отпуснати още 21 млн. лева.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Продукцията от военнопромишления комплекс се реализира там, където има конфликти, затова вероятно по-голямата част от нея отива в Украйна. Това каза пред БТВ секретарят по сигурността и отбраната на президента Румен Радев и бивш служебен министър на отбраната Димитър Стоянов.

“Отпуснатата с решение на Народното събрание помощ за Украйна се изпраща от Министерството на отбраната директно в Украйна. Точно какъв е пакетът е класифицирана информация”, добави Стоянов.

Той коментира твърдението на бившия зам.-министър на отбраната Йордан Божилов, че по време на управлението на последното служебно правителство Министерството на отбраната е предало боеприпаси на ВМЗ “Сопот” за обновяване, които след това са били изпратени в Украйна.

“Боеприпасите са изпратени по решение на Народното събрание”, заяви бившият служебен военен министър, като поясни, че не знае какво е станало с тях след предаването им на ВМЗ. Дали са унищожени, дали са разглобени или са предоставени някъде другаде, това е работа на ВМЗ, чийто принципал е Министерството на икономиката. Най-вероятно, да, една част от тях са заминали за Украйна, поясни Димитър Стоянов.

По думите му в президентската институция нямат информация за решението на Министерски съвет каква военна помощ да се изпрати в Украйна.

“Чухме само, че оттам казаха, че помощта е съизмерима с изпратената от служебното правителство. Няма нужда кабинетът да използва президентството като смокинов лист за това, което изпраща”, подчерта Стоянов.

“Мисля, че не е редно да бъде изтеглено предложението ни всяка една пратка за Украйна да минава през парламента”, добави той.

Според бившия служебен министър на отбраната изпращането на боеприпаси на Украйна ще доведе до намаляване на способностите на Българската армия.

“Има рискове за въвличане на България във войната в Украйна при определени ситуации. Войната се пренася донякъде и на наша територия, не бяха взривени складове за плод и зеленчук, а складове за боеприпаси. Това не се случва за първи път, но е знаков моментът, в който се случва”, каза още Димитър Стоянов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Продукцията от военнопромишления комплекс се реализира там, където има конфликти, затова вероятно по-голямата част от нея отива в Украйна. Това каза пред БТВ секретарят по сигурността и отбраната на президента Румен Радев и бивш служебен министър на отбраната Димитър Стоянов.

“Отпуснатата с решение на Народното събрание помощ за Украйна се изпраща от Министерството на отбраната директно в Украйна. Точно какъв е пакетът е класифицирана информация”, добави Стоянов.

Той коментира твърдението на бившия зам.-министър на отбраната Йордан Божилов, че по време на управлението на последното служебно правителство Министерството на отбраната е предало боеприпаси на ВМЗ “Сопот” за обновяване, които след това са били изпратени в Украйна.

“Боеприпасите са изпратени по решение на Народното събрание”, заяви бившият служебен военен министър, като поясни, че не знае какво е станало с тях след предаването им на ВМЗ. Дали са унищожени, дали са разглобени или са предоставени някъде другаде, това е работа на ВМЗ, чийто принципал е Министерството на икономиката. Най-вероятно, да, една част от тях са заминали за Украйна, поясни Димитър Стоянов.

По думите му в президентската институция нямат информация за решението на Министерски съвет каква военна помощ да се изпрати в Украйна.

“Чухме само, че оттам казаха, че помощта е съизмерима с изпратената от служебното правителство. Няма нужда кабинетът да използва президентството като смокинов лист за това, което изпраща”, подчерта Стоянов.

“Мисля, че не е редно да бъде изтеглено предложението ни всяка една пратка за Украйна да минава през парламента”, добави той.

Според бившия служебен министър на отбраната изпращането на боеприпаси на Украйна ще доведе до намаляване на способностите на Българската армия.

“Има рискове за въвличане на България във войната в Украйна при определени ситуации. Войната се пренася донякъде и на наша територия, не бяха взривени складове за плод и зеленчук, а складове за боеприпаси. Това не се случва за първи път, но е знаков моментът, в който се случва”, каза още Димитър Стоянов.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Днес се видя отново, че съдебната реформа приключи, но подмяната продължава. Лодката на Христо Иванов акостира в прегръдката на ДПС. Това се посочва в позиция на лидера на БСП Корнелия Нинова в профила ѝ във Фейсбук.

“ПП, които бяха създадени за изчегъртване на Борисов, спасиха имунитета му. “Възраждане” се прегърнаха с ГЕРБ да прокарат отделянето на следствието от прокуратурата и днес ГЕРБ гласува точно обратно. Прелъстени и изоставени. Резултатът от това прегрупиране: Борисов е спасен от разследване (засега)”, посочва тя.

“ПП и ДБ предадоха избирателите си и загубиха морал и достойнство. “Възраждане” оформиха новата тройна коалиция. И днес призовават да не се бърза с избора на нов главен прокурор. Наместиха се и статуквото вече ги устройва. Ние оставаме опозицията. Ние не предаваме хора. И ако не бързате с главен прокурор, побързайте с единственото смислено нещо в момента – бюджета. Там ние “БСП за България” ще предложим алтернатива за България и за народа”, пише още Нинова.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Министърът на правосъдието Атанас Славов оспорва пред Върховния административен съд избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Според Атанас Славов, решението на Прокурорската колегия – часове след като президента Радев подписа указа за предсрочно прекратяване мандата на Иван Гешев като главен прокурор, е нищожно. 

Министър Славов се аргументира, че не прокурорската колегия, а Пленумът на Висшия съдебен съвет е трябвало да избере временно изпълняващия длъжността Главен прокурор, защото, според него, административните ръководители, които избират съответните колегии, не могат да се приравняват с т. нар. “трима големи” в съдебната система.

“Не Прокурорската колегия, а Пленумът на Висшия съдебен съвет е компетентният орган, и затова решението е нищожно”, смята Славов и се аргументира, включително и с решение на Конституционния съд.

Алтернативно, ако върховните съдии не се съгласят с това, правосъдният министър иска изборът на Сарафов да бъде обявян за незаконосъобразен, защото заседанието, на което той е бил направен не е било свикано по правилата, не е имало публично оповестяване и обсъждане на кандидатури, не са били дебатирани професионалните и нравствените качества на избрания.

За да аргументира правния си интерес да обжалва избора на Борислав Сарафов, Атанас Славов припомня особената роля на министъра  на правосъдието на връзка между изпълнителната и съдебната власт, както и че в качество си на председателстващ Пленума на ВСС  може да прави предложения за главен прокурор.

Междувременно стана ясно, че както беше обещал, Атанас Славов свика заседание на кадровиците, за да бъде обсъдено евентуално спиране на процедурата за избор на нов главен прокурор. Причината – определението на Конституционния съд от вторник, с което беше допуснато искането на бившия главен прокурор Иван Гешев да бъдат обявени за противоконституционни няколко текста в НПК, сред които е сваленото мнозинство за избора и отстраняването на Обвинител номер едно.

Дебатът ще е следващия четвъртък, когато, предлага още Атанас Славов, да се обсъдят аферата “Осемте джуджета” и твърденията за натиск върху членовете на съвета, предложили отстраняването на Гешев, за каквито стана ясно по време на процедурата по отстраняването на Иван Гешев.

Казусът “Осемте джуджета” е известен от три години  от разследване на Антикокорупционния фонд, но до този момент ВСС не проявяваше интерес към  изнесените данни за съществуваща престъпна схема за изнудване и следене, ръководена на от някогашния следовател Петьо Петров, известен с прякора Еврото – днес беглец от правосъдието. Според разкази на замесени в аферата, в едноименния ресторант гости са били, както бившият главен прокурор Иван Гешев, така и временния му заместник Борислав Сарафов. Ходили се и редови магистрати и членове на ВСС.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]