Ало-о-о-у, доброволците в Царево! Докато разчиствате курорта от пороя, кметът Георги Лапчев лапа царски порции балатум. Същия този, който заклейми фекалните изследвания на водата като антибългарска пропаганда, брани яростно схема за продажба на общински имот от 720 дка. на някой първокласен инвеститор. Надгражда човекът след “изградения” пак в негов мандат с мафиотски капитали призрачен мега комплекс “Коста дел Кроко”. Аман от лапачи с крокодилска захапка, ей!

Та в средата на август, когато туристите късат блажено пъпа на сезона, общинският съвет гласува решение за продажба на огромния имот в близост до морето, както и други два имота с площ над 90 декара. Причините за сделката не стават ясни, но управляващият вече 12 години градоначалник от ГЕРБ уверява че това била “правилната посока на развитие на общината в бъдеще”. Преди това имотът бил отдаден под аренда за отглеждане лозя за срок от 35 години, която дейност местната власт явно оценява вече като неправилна.

“Против” гласуват само двама от присъстващите общински съветници – Станислав Добрев и Емил Пейчев, който многократно е критикувал Лапчев за безразборното застрояване в района със засипване на дерета, които би трябваше да отведат придошлите води. Другите съветници вдигат чинно ръце в подкрепа на кмета два месеца преди местния вот, след който може и да не са във властта.

“Лапчев и сие решиха да продадат 820 дка общински терен с лозя в местността “Вертути” за около 0,90 ст. на кв. метър? Кажи речи по-малко, отколкото струва кв. метър балатум. И това при положение, че за 721 дек. от тези 820 дек. има договор за наем за 35 години, срещу когото общината ще получи 1.5 млн. лева. А нашите търгаши искаха да продадат лозята за 800 – 900 000 лв. “Модерните хора търсят модерни финансирания, а не продават територии“, написа в социалните мрежи Пейчев.

На аргументите му по време на заседанието Лапчев отговаря: “Единствени вие сте тези, които хейтите! И под вие, имам предвид Вас лично. Защото останалите трима не го правят. Вие обаче изпитвате много странно, перверзно желание, от това да си плюете в собствения град. В желание да придобиете колкото се може повече известност. Тя обаче е печална“.

Прав е кметът – да се разваля такава схема е абсолютно неразбираема перверзия. В която не щеш ли се включил и областния управител, който спрял решението на общинарите по сигнал на Пейчев. Засега. Защото едва ли може да има съмнение в пълната безполезност на лозовите масиви край морето, от арендуването на които общината ще вземе повече пари, отколкото от продажбата.

И в София бързат предизборно. След четири мандата на власт ГЕРБ предложи гласуване на инвестиции за 670 млн. лв. с картбланш за общинските транспортни дружества с изтичащи мандати да подготвят бързи поръчки за автобуси, електробуси, тролеи и трамваи. Срещу аргумента на несъгласните за финтирането на следващия общински съвет кметицата Фандъкова вади довода, че оперативните програми не може да чакат.

Усвояваме бързо и яростно, а купищата жалби и сигнали до КЗК, ВАС, Антикорупционната комисия и Европрокуратурата не ни притесняват. Нищо, че само заради скандалния избор на доставчик на малките електробуси в столицата трябваше отдавна да хвърчат глави. Но стига с хейта и антибългарската пропаганда!

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Икономическите санкции, наложени срещу Русия, могат да се отразят негативно на повечето от световните икономики, според доклада на Световната търговска организация (СТО) за световната търговия за 2023 година. Експертите й предупредиха и за рисковете от фрагментация на световната икономика и разделянето й на блокове заради наложените ограничения.

„Дори двустранното търговско напрежение може да намали икономическия растеж в страните със силно интегрирани икономики. Например, установи се, че търговското напрежение между Китай и Съединените щати е довело до загуба на благосъстояние от 0.3 процента от БВП в Китай и 0.1 процента от БВП в Съединените щати“, се казва в доклада на организацията.

По същия начин санкциите, наложени на Русия след избухването на войната в Украина, „ще имат отрицателно въздействие върху повечето икономики“. Русия ще се изправи пред най-големия спад на реалния БВП, отбелязва организацията в доклада.

В документа се казва, че напрежението обикновено засяга само няколко страни, инициирайки прекъсване на търговските връзки. Останалите страни може да останат неутрални или да се присъединят към някои от отделящите се икономики.

От организацията предупреждават, че засилените едностранни търговски мерки заплашват бъдещето на глобалната икономика и могат да доведат до нейното фрагментиране.

От Световната търговска организация отбелязват, че развитите страни ще загубят 3 процента от БВП между 2020 г. и 2050 г. в случай на всеобща икономическа война между Изтока и Запада. Най-слабо развитите страни ще загубят около 6.5 на сто от БВП спрямо 2019 година.

От организацията поясняват, че този сценарий предполага, че всички икономики се присъединяват към автономен Източен или Западен търговски блок, налагайки по-високи търговски бариери на другия блок. Въпреки това, ако някои икономики заемат неутрална позиция, средната загуба ще бъде 2.8 процента през 2050 година.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

До 30 юни 2024 година цената на тока за бита няма да се вдига

Парламентарната Комисия по енергетика одобри на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които се въвеждат мерки за либерализация на пазара на електроенергия. Законопроектът беше подкрепен от 11 депутати. Седем бяха против, нямаше нито един въздържал се. 

Забележки към текстовете на проектозакона изразиха дипутати от различни парламентарни групи. Съмненията им са дали с новите права на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) няма да се стигне до още по-голяма регулация на  производителите или пък дали либерализацията на пазара на електроенергия няма да доведе до много скъпа енергия за битовите потребители.

Според председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, цените на регулирания и на свободния пазар сега са толкова различни, че до края на 2026 година не може да има има преминаване на хората към свободен пазар. Той изрази мнение, че трябва да се намери плавен преход към свободния пазар на ток. За либерализация на пазара на ток е нужно да са завършени договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия, както и хората да имат средства за интелигентни средства за измерване, смята Иванов.

Държавата трябва ясно да успокои битовите потребители, че до 30 юни 2024 година цената на електрическата енергия няма да бъде променяна. Това заяви председателят на КЕВР на заседание на Комисията по енергетика.

С предложенията за промени в Закона за енергетиката Националната електрическа компания (НЕК) престава да е обществен доставчик и цената на тока ще се формира по квотен принцип. Това означава, че крайните потребители ще купуват енергия директно на борсата, посочи Иванов.

Според него, има прозорец от 9 месеца, в който КЕВР заедно с Министерство на енергетиката ще намерят най-щадящия вариант за битовите потребители.

Иван Иванов посочва, че Европейската комисия не посочва точна дата за либерализацията на пазара на тока. Всички коментари за 2026 г. са спекулации.  

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]

Парламентарната икономическа комисия прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Той е  внесен за обсъждане от Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Пеевски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Мустафа Карадайъ и Ивайло Мирчев на 28 юли. 

Законопроектът беше подкрепен с 12 гласа “за”. Петима депутати бяха “против”,  при нито един въздържал се.

Предвижда се в 30-дневен срок от влизането му в сила правителството да отмени дерогацията за България за руския петрол. Ако Съветът по сигурността към Министерския съвет отчете, че срокът е недостатъчен, предлага се на Народното събрание да определи друг срок със свое решение, като този срок става задължителен за изпълнение от Министерския съвет. Министър-председателят ръководи действията по процеса и носи отговорност пред Народното събрание за изпълнението им, се посочва в законопроекта.

Прекратяването на дерогацията от петролното ембарго ще бъде втората стъпка в лишаването на “Лукойл”, а оттам и на Кремъл, от допълнителните печалби за финансиране на военните му усилия в Украйна. Ако руската компания не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от “Лукойл”, под държавен контрол чрез особен търговски управител.

Припомняме, че първата стъпка беше прекратяването на концесионния договор с “Лукойл” за експлоатацията на петролния терминал „Росенец“. В мотивите се посочва, че това ще помогне на България да гарантира, че терминалът не се използва за избягване на санкции чрез контрабанда на петрол. Заедно с това би гарантирало правилното отчитане на приходите от ДДС и акцизи, които са жизненоважни за фискалната сигурност на страната ни. 

Проектозаконът предвижда особеният търговски управител да се назначава по предложение на Министерския съвет от Народното събрание не по-късно от 2 седмици от предложението. Той се назначава за срок от 6 месеца, като този срок може да бъде удължен еднократно за същия срок.

В средата на 2022 г. Европейската комисия разреши на България изключение от европейското петролно ембарго за Русия, което важи до края на 2024 година. Преди лятната ваканция на парламента ГЕРБ-СДС, “Продължаваме Промяната – Демократична България” и ДПС внесоха предложение за неговото предсрочно прекратяване. Дерогацията влезе в сила на 5 декември миналата година по време на служебния кабинет и ще изтече на 31 декември догодина.

източник : Национален седмичник за финанси, икономика и политика |]