Над 150 сайта, чрез които се организират хазартни игри от дружества без действащ лиценз по Закона за хазарта, са спрени от началото на септември от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, обявиха от приходната агенция. По-голямата част от тези хазартни оператори имат разрешение да развиват дейността си в държави извън ЕС, но не и в България, посочват от НАП.
От там отбелязват, че след публикуване на решението на интернет страницата им, сайтовете, посочени в него, следва да преустановят дейността си до 3 дни. Ако след изтичане на срока нерегламентираните онлайн платформи са достъпни в България и през тях може да се правят залози от потребители в страната, НАП ще сезира съда, след което магистратите издават разпореждане към доставчиците на интернет услуги у нас да прекратят достъпа до страниците и техните поддомейни.

Решенията на изпълнителния директор на НАП и разпорежданията на Софийския районен съд се публикуват в рубриката „Онлайн хазарт“ в сайта на приходната агенция, отбелязват от приходната агенция.
От там припомнят още, че поддържат и актуален списък на интернет страниците, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по Закона за хазарта. Ако потребител попадне на нерегламентирана онлайн платформа за залози, от НАП посочват, че може да подаде сигнал към приходната агенция на имейл: [email protected], като е необходимо да посочи сайта и своя интернет доставчик.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
НАП обяви колко са зависимите от хазарт в България
НАП „дръпна шалтера“ на над 130 сайта за онлайн залози

НАП ще следи доходите от хазарт и рента
 

Връщане на ставката от 20% ДДС за ресторантите е предвидено в пакета данъчни закони, който Министерството на финансите разработи и предстои да публикува днес или утре за обществено обсъждане. Това обяви министърът на финансите Асен Василев пред журналисти след участието си в традиционната бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара в България, предаде БТА.
Василев обясни, че основните заложени промени са свързани с част от европейските директиви за глобалния данък за големи компании, който трябва да влезе в сила от 1 януари и с прецизиране на някои текстове, свързани със събираемост и затягане на режимите за събираемост.
„Някакви драматични промени в данъчните ставки няма. Данъчните ставки и за бизнеса, и за хората остават същите. Единственото, което в момента е предвидено, което беше обявено от премиера, е връщане на данъчната ставка на 20% на предковидните нива за ресторантите“, посочи Василев. Той посочи, че са имали разговор миналата седмица с ресторантьорския бизнес, откъдето са казали, че ще разработят мерки за изсветляване на бизнеса и за повишаване на осигурителните прагове на работещите в бранша над минималната заплата.

„Можем да обсъдим тези мерки и да видим реално какъв ще бъде фискалният ефект, ефектът от изсветляването и ако е по-голям от вдигането на ставката, можем да обмислим евентуално да запазим 9% ставка, но ако влезе наистина много сериозен комплект от мерки за изсветляването“, отбеляза Василев. Той добави, че има един месец за обсъждане на данъчните закони, през който период разговорите ще продължат и ще се види реално до какво решение ще се стигне, като обаче трябва да подсигури, че хазната няма да загуби.
Обмисля се вариантът за преминаване на ресторантьорския бранш към патентен данък, стана ясно от думите на Асен Василев. „Обсъждаме такива предложения, трябва да видим точно как да бъде калибрирано“, заявви той. „България излезе от режима на патентен данък за малките търговци като цяло преди години и сега новото му въвеждане трябва да обсъдим и с НАП колко бързо да стане, но, да, обмисляме такъв вариант за по-малките търговци, защото и таксиметровите услуги са на патентен данък в момента. Където е трудно да се контролира и събира данък, патентният данък е сравнително удачно решение“, посочи министърът.
Василев обясни, че тъй като парламентът няма да работи до 8 ноември, няма да може да приеме пакета от данъчни закони през октомври – нормалната процедура, и това ще трябва да стане през ноември, с което приемането на бюджета ще трябва да бъде изтеглено леко назад.
По думите на Василев от Министерството на финансите в момента подготвят макрорамката за бюджета. От следващата седмица започват разговори с министерствата за техните индивидуални бюджети, така че по-едрите пера да бъдат обхванати – големи инвестиционни програми, разходи, свързани с правителствената програма, които догодина трябва да се случат. „Очакваме до средата на октомври да имаме една по-пълна картина“, заяви Асен Василев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ресторантьорите скочиха срещу Денков: Премиерът не разбира от туризъм, щом иска да вдига ДДС за бранша
Заведенията у нас искат оставката на министъра на туризма
Плащат заплатите само по банков път във фирми с над 50 души персонал, за ресторантьорите мярката важи без ограничение