Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че Хърватия е само транзитна страна за украинско зърно и няма да го внася, предаде агенция ХИНА.
„Хърватия е единствено транзитна страна за украинско зърно и няма да внася евтино украинско зърно“, подчерта вчера той в Загреб, предаде БТА.
Въпросът стана актуален, след като Украйна започна съдебни действия срещу три страни членки на ЕС – Полша, Унгария и Словакия, заради едностранната забрана за внос на зърно от Украйна.
Според Пленкович е изпратено ясно послание на украинските власти, че Хърватия би искала да бъде транзитна страна, а не страна, „залята от евтино зърно от Украйна“, което да причини проблеми на местните производители.

След като Полша, Унгария и Словакия забраниха едностранно вноса на украинско зърно и други стоки, хърватският премиер каза на пресконференция, че „очевидно тези три страни са регистрирали част от украинското зърно на своите пазари“.
По-рано този месец украинските власти потвърдиха, че украинско зърно се изнася през хърватски пристанища на река Дунав и на Адриатическо море.
Под егидата на Анкара и ООН през лятото на 2022 г. беше договорена т.нар. зърнена сделка, която целеше да осигури възможност на Киев да изнася зърно през украинските пристанища в Черно море. През юли Москва преустанови участието си в „зърнената сделка“, като посочи, че не са спазени обещанията към нея в рамките на споразумението.
В средата на 2022 г. ЕС реши да помогне на Украйна, като създаде „коридори на солидарност“, за да подпомогне износа на селскостопански стоки от Украйна.
„Идеята е да се помогне на Украйна да транспортира големи количества зърно въпреки бруталната агресия на Русия“, отбеляза Пленкович.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Украйна съди три европейски страни заради забраната за внос на храни
Окончателно: Парламентът отмени забраната за внос на зърно от Украйна
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна

Лихвите по кредитите ще вървят нагоре, като това важи за заемите във всички основни валути на родния кредитен пазар, а именно лев, долар и евро. Това прогнозират с високо единодушие представителите на финансовия сектор у нас, става ясно от редовното издание „Финансов сектор: Оценки и очаквания” на Института за анализи и прогнози към Министерство на финансите.
84% от анкетираните търговски банки, инвестиционни посредници, управляващи дружества и пенсионно осигурителни дружества, смятат, че лихвите по кредитите ще нарастват във всички основни валути през третото тримесечие на тази година. Едва 16% прогнозират, че лихвите ще останат без промяна, като никой от анкетираните не очаква лихвите по заемите да тръгнат надолу.
От друга страна, прогнозите на финансовите посредници за лихвите по депозитите не изпъкват със същото единодушие.
„Прогнозите на респондентите за лихвените равнища по кредитите се запазват в посока увеличение през текущото спрямо предходното тримесечие. Поскъпване на кредитния ресурс се очаква при всички валути. Забелязва се много по-голям синхрон в оценките за лихвената динамика при кредитите в сравнение с предвижданията на респондентите за лихвите при депозитите.”, пише в изследването.
Общият резултат сочи, че 58% от анкетираните очакват ръст на лихвите по депозитите в левове и щатски долари, а 63% прогнозират увеличение при депозитите в евро.
Най-уверени, че лихвите по депозитите ще растат са инвестиционните посредници – 80% от анкетираните. 67% от търговските банки също смятат, че лихвите по депозитите ще вървят нагоре, докато 33% смятат, че ще останат без промяна. Управляващите и пенсионно осигурителните дружества са най-песимистични – 50% очакват ръст на лихвите по депозитите в левове и евро, а едва 38% прогнозират ръст на доходността по депозитите в щатски долари.
60% от анкетираните търговски банки у нас очакват кредитирането да продължи да се увеличава, въпреки предприетите мерки от страна на Българската народна банка за вдигане на задължителните минимални резерви.
Потребителските кредити поскъпват
„На фона на затегнатите регулации по отношение на макропруденциалната политика на БНБ и по-високите задължителни минимални резерви, търговските банки продължават да очакват по-активно кредитиране за частния сектор през третото тримесечие на 2023 г. спрямо предходното. По-високи обеми новоотпуснати кредити ще има както към нефинансовите предприятия, така и към домакинствата.”, пише в проучването.
Настоящото издание на проучването изследва и бавното прехвърляне на затегнатата парична политика от страна на Европейската централна банка към родната икономика, питайки финансовите посредници кой е най-значимия фактор за това.
Драстичен ръст на кредитите и депозитите за суми над 1 млн. лева
59% от анкетираните посочват, че това се дължи на високата ликвидност в банковата система, предвид и продължаващо нарастване на местните депозити, и относителната й независимост от пазарно (вкл. чуждестранно) финансиране. 41% пък посочват, че това се дължи на фактори от страна на търсенето на кредити – номиналният ръст на доходите, ръстът на цените на жилищата, високият темп на инфлация през предходната и началото на настоящата година.
Икономически растеж, инфлация и основен лихвен процент
Като цяло, 68% от анкетираните финансови посредници у нас оценяват икономическата ситуацията в страната през второто тримесечие като задоволително, а 32% като незадоволително.
Прогнозите за икономическия растеж през третото тримесечие са по-скоро за запазване на темпа на нарастване (53% от анкетираните), като по-малък дял от анкетираните очаква забавяне в растежа (37%). Едва 10% от анкетираните прогнозират ускоряване на икономическия растеж.
46% от анкетираните финансови посредници очакват слабо намаление на инфлацията през третото тримесечие на тази година, а 24% прогнозират слабо повишение. 6% от анкетираните смятат, че потребителските цени ще претърпят силно повишение, като точно толкова очакват инфлацията да претърпи силно намаление.
68% от анкетираните представители на финансовия сектор смятат, че заетостта у нас ще остане без промяна през третото тримесечие. 79% очакват основния лихвен процент у нас да продължи да расте, а 53% смятат, че междуфирмената задлъжнялост ще се увеличава.
БНБ обяви поредно повишение на основния лихвен процент 
Икономиката на България забавя растежа, нараства с най-бавния темп от 2 години насам
Инфлацията у нас намаля до най-ниското си ниво от края на 2021 година
Лихвите по депозитите в левове нараснаха до близо 7-годишен връх
Какво означава за българския финансов сектор новата регулация на криптовалутите в ЕС?

Във Финландия вече официално въведоха дигиталните паспорти. Засега те се използват пробно на летището в Хелзинки за някои полети до Великобритания, пишат местните медии.
Необходимо е пътниците да имат свалено мобилно приложение. Преди полета те трябва да се регистрират в полицейско управление, където се изготвя цифрово копие на паспорта им.

Прави се и снимка за лицево разпознаване. На летището пътниците единствено трябва да сканират затворен паспорта си и да изчакат резултата от лицевото разпознаване.
Още: Увеличават валидността на задграничните паспорти с 5 години
Това са първите дигитални паспорти в света. Ако се окажат ефективни, опашките по летищата значително ще намалеят. Според финландските власти ще се повиши и сигурността на международните полети.
Само 500 души в света притежават този рядък паспорт