Финансовите директори в Източна Европа очакват негативни икономически перспективи за 2023 г.

Конфликтът Русия-Украйна и свързаните с него последици като нарастваща инфлация и опасенията относно международната стабилност и несигурността на веригата за доставки оказват негативно влияние върху икономическите перспективи. Това става ясно от проучването за нагласите на финансовите директори в Централна и Източна Европа, проведено от "Делойт". Икономически перспективи Средният очакван растеж на БВП в Централна Европа за 2023 г. е 0,33%, в сравнение с 2,30% през 2022 г. и 0,25% през 2021 г. Около 50% от финансовите директори изчисляват, че БВП ще бъде на нива до 0,5%, в сравнение с 18% през 2022 г. За пазара на ЕС 51% от финансовите директори оценяват, че очакваният среден ръст ще бъде под 0,5%. През 2022 г. 56% от анкетираните прогнозират, че БВП ще надхвърли 2,5%, а през 2023 г. само 10% (спад с цели 46 п.п.). В своите прогнози за 2023 г. 9% от финансовите директори, базирани в еврозоната, в сравнение с 68% миналата година (32% през 2021 г.) очакват БВП в техните страни да нарасне с повече от 2,5%. България първа по ръст на заплатите в ЕС Оценките за нивата на безработицата не показват положителна тенденция. 68% от финансовите директори смятат, че безработицата в страната им ще се увеличи. Само 8% от финансовите директори вярват, че безработицата ще намалее в сравнение с 30% през 2022 г. От години финансовите директори прогнозират увеличение на CPI (индекса на потребителските цени)- тази година 70% от анкетираните оценяват по-нататъшен растеж (91% през 2022 г., 62% през 2021 г.). 22% от финансовите директори очакват намаляване на инфлацията, в сравнение с 5% през 2022 г., което е свързано с текущото високо ниво на инфлация. Бизнес среда Финансовите директори, участващи в тазгодишното проучване, са видимо по-малко оптимистични, от миналата година. Както се наблюдава, нивото на външна финансова и икономическа несигурност, пред която е изправен бизнесът, е високо (увеличава се до 61% от 50% през 2022 г.). Делът на очакващите ниско ниво на несигурност е 6%. Само 2% от финансовите директори от страните от еврозоната очакват ниско ниво на несигурност. Финансовите директори изчисляват, че повечето разходи на компаниите ще продължат да растат през следващите 12 месеца. Повече от 90% от анкетираните прогнозират, че разходите за работна сила и общите разходи за производство/доставки ще се увеличат. Те не очакват значителни повишения на ДДС и корпоративния данък. Около 80% от финансовите директори прогнозират, че транспортните разходи, дълговете и свързаните с бизнеса услуги също ще се увеличат. Финансовите директори считат, че намаленото вътрешно търсене (45%), геополитическият риск (45%) и недостигът на квалифицирани специалисти (42%) ще бъдат основните източници на безпокойство за бизнеса в региона на Централна и Централна Европа през 2023 г. Недостигът на професионалисти регистрира най-високото процентно намаление от 2022 г. (със спад от 22 процентни пункта). След като през последните години беше нисък, този път геополитическият риск заема равностойно първо място, наред с намаленото вътрешно търсене. Както миналата година, повечето финансови директори очакват нивото на дейностите по сливания и придобивания в техните индустрии да се повиши през следващата година (47%, в сравнение с 55% миналата година). Междувременно една трета от анкетираните не очакват промяна. Ръст на компаниите При перспективата за ръст на компаниите, точно както при икономическите и бизнес перспективи, се наблюдава негативна тенденция. Индексът на доверието е намалял до 7%, в сравнение с 26% през 2022 г. Само 25% от финансовите директори са оптимисти относно финансовите перспективи за своите организации, в сравнение с 40% миналата година. 43% от анкетираните имат негативни очаквания по темата. Резултатите от проучването показват, че според 42% от финансовите директори оперативните маржове ще намалеят (32% през 2022 г.). Само 25% от анкетираните смятат, че те ще се увеличат (спрямо 37% през 2022 г.). Оценките на капиталовите разходи (CAPEX) показват лека негативна тенденция. 36% от участниците в проучването смятат, че CAPEX ще се увеличи, в сравнение с 46% през 2022 г. и 37% през 2021 г. 29% от финансовите директори посочват, че техните компании очакват намаление на капиталовите разходи. Най-значително намаление се прогнозира в сектор Строителство, Бизнес и професионални услуги и Технологии, медии, телекомуникации. Много от финансовите директори във всички страни планират да продължат експанзивните си стратегии на база органичен растеж, растеж на съществуващи пазари и дигитализация. Намаляването на разходите е основен приоритет само за 9% от финансовите директори, което потвърждава, че няма ясна тенденция към по-отбранителни стратегии в Централна Европа. Следващите 12 месеца е малко вероятно да доведат до значителни промени в нивата на капитала на компаниите. Както и през 2022 г., половината от анкетираните не очакват промяна в тази област. Проучването за нагласите на финансовите директори в ЦИЕ е проведено между октомври и декември 2022 г. сред представители от 15 държави: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. “Бизнес средата в региона е сериозно повлияна от войната в Украйна, която коренно променя икономическата среда. Преди началото на военния конфликт тя се характеризира се основно с експанзионистични планове, водени от очакването, че основните въздействия на пандемията от COVID-19 са вече зад нас. В настоящата геополитическа ситуация, обаче, едва ли е изненадващо, че финансовите директори чувстват външен натиск върху компаниите, който засилва тяхната несигурност (заради недостига и растящите цени на суровините, стоките, енергетиката и транспорта, които водят до високи нива на инфлация и частични прекъсвания на веригите на доставки). Ето защо неизбежно финансовите директори отчитат и рекордни нива на риска.“ – коментира Силвия Пенева – управляващ съдружник на Делойт България.  

text