Японският автомобилостроител Toyota и германският Volkswagen са прехвърлили активите си в Русия без възможността да ги откупят обратно, предаде руската държавна информационна агенция РИА, цитирана от Reuters.
„Сделката за прехвърляне на активи на Toyota, както и тази с Volkswagen, не включват опция за обратно изкупуване на производствени обекти“, е заявил пред РИА руският вицепремиер Денис Мантуров.

Представители на властите в Русия и на ръководството на японската компания заявиха през март, че японският производител на автомобили е прехвърлил собствеността върху своята фабрика в Санкт Петербург, оборудване и земя на руската държавна организация НАМИ, без да разкрива подробности.
НАМИ, Руският централен институт за изследване и развитие на автомобили и двигатели, вече придоби заводи от Renault и Nissan.
От Volkswagen заявиха през май, без да дават подробности, че са осъществили продажбата на завода си в Калуга в Русия и местните си дъщерни дружества на руската група за търговия с автомобили „Авилон“ и финансов инвеститор.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Случи се: Volkswagen продаде активите си в Русия
Френски производител на гуми продава активите си в Русия
Mercedes продава активите си в Русия 
Символично: Nissan продава бизнеса си в Русия за 1 евро

Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на второ четене удължаването на държавния бюджет, както и тези на общественото осигуряване и на здравната каса.
Парламентът прие на първо четене поредното удължаване на бюджета
Министерството на финансите не подкрепи предложението общините да могат да харчат по голямата част от бюджета си, но поиска да ползва пари от фискалния резерв. Депутатите одобриха и двете искания на министерството, но пък забраниха да се харчат пари от сребърния фонд.
След като си изхарчват пари от фискалния резерв, те ще се възстановяват при получавани на приходи от данъци.
Новото правителство се захваща спешно с бюджета
От Министерството на финансите ще направят изчисления дали е по-изгодно да ползват парите от фискалния резерв или да взимат заем.
С удължения бюджет се увеличават пенсиите от юли по швейцарското правило както и досега. Минималната пенсия става 523.04 лева, а максималният размер на гарантираните вземания при фалит на работодателя – 1950 лева.
С удължаването на бюджета се гарантира и помощ от 300 лева на година за родителите с деца във втори, трети и четвърти клас.
 

Руската рубла падна днес до 14-месечно дъно спрямо долара под натиска на ниските цени на петрола и ограничените доставки на чужда валута, предаде Reuters.
В предиобедната търговия рублата загуби 1,2% спрямо долара до 83,60 рубли – най-ниското ѝ ниво от април 2022 г.
Спадът спрямо еврото беше от 1,5% до 90,26 рубли, като за пръв път от 7 месеца беше преминат прагът от 90 рубли за евро, а спрямо юана загубата беше от 0,9% до 11,67 рубли.

Търговците очакват рублата да се засили в края на месеца, когато износителите започват да обръщат твърдата си валута, за да плащат задълженията си към държавния бюджет.
Някои обаче смятат, че преди това тя ще падне дори до 90 рубли за долар. „Ситуацията около рублата е много тревожна“, отблелязва Алексей Антонов от „Алор брокер“.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Руската рубла отчете голям спад спрямо долара
Рублата отчете най-голям спад от близо година
Русия ударно купува „приятелски“ валути, за да успокои рублата

Американските гиганти в търговията Bunge и подкрепената от Glencore компания Viterra се сливат в сделка за 18 млрд. долара, включително дълг, съобщават от компаниите, като по този начин ще създадат една от най-големите играчи в търговията със селскостопанска продукция в света.
Сделката приближава Bunge по-близо в глобален мащаб до водещите конкуренти Archer-Daniels-Midland и Cargill и ще бъде предмет на разглеждане от антимонополните регулатори, предава Reuters.
Акциите на Bunge поевтиняха с 1.9% до цена от 92.03 долара за лот по време на предварителната търговия.
Акционерите на Viterra ще получат около 65.6 млн. броя от акциите на Bunge, чиято стойност възлиза на около 6.2 млрд. долара и около 2 млрд. долара в брой. Bunge също така ще поеме 9.8 млрд. долара от дълга на Viterra.
Bunge, чиято пазарна стойност възлиза на около 14 млрд. долара, а нетният ѝ дълг – на около 2.7 млрд. долара, ще плати 75% от сделката с акции и 25% в брой, сочи съобщението.
Понастоящем Bunge е най-големият преработвател на маслодайни семена в света, като според анализатори нейният бизнес и този на Vittera могат да бъдат изправени пред регулаторни проверки в Канада и Аржентина.
През миналата година Bunge бе най-големият износител от Бразилия на царевица и соя, най-големият източник на основни култури за производството на храна за животни и биогорива, според данните на компанията за морски превоз Cargonave.
Германският химически концерн Lanxess напусна Русия
Viterra бе третият най-голям износител на царевица и седмият най-голям доставчик на соя.
Двете компании оформят общо дял от около 23.7% от износа от Бразилия на царевица през 2022 година и 20.9% от износа от Бразилия на соя, сочат данните на Cargonave.
В САЩ, бизнесите на Viterra за изкупуване и продажба на зърно се разрасна чрез придобиването на Gavilon през миналата година.
Сделката също разширява физическите площи за съхранение на зърно и добавя капацитет в основния износител на пшеница Австралия.
Viterra разполага с 55 складови площи в Австралия и шест терминала за износ на насипно зърно.
Компанията също така влезе в партньорство с петролния гигант Chevron и химическата компания Bayer в контекста на нарастващото търсена на суровини за възобновяеми горива.
В Украйна, най-големият производител на слънчоглед в света и най-големият доставчик на слънчогледово олио, комбинираната компания след сливането между Bunge и Viterra би разполага с три мощности за преработка на маслодайни семена в южната и източна част на страната (Харков, Днепър и Николаев).
Сливането с Viterra би могло да доближи приходите на Bunge, възлизащи на 67.2 млрд. долара през 2022 година, до тези на конкурентите от AMD, които отчитат продажби за близо 102 млрд. долара през миналата година.
Анализ: Зърнената сделка държи цените ниски, но Русия не иска това
В началото на 2017 година, Viterra, тогава позната като Glencore Agriculture, направи опит да придобие Bunge, която тогава се оценяваше на 11 млрд. долара. Опитът за сделка тогава бе отхвърлен.
Очаква се сливането да бъде финализирано в средата на 2024 година, при спазване на обичайните условия за затваряне на сделка и се очаква да генерира около 250 млн. щатски долара годишни брутни оперативни синергии преди данъци в рамките на три години.
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове

Американските гиганти в търговията Bunge и подкрепената от Glencore компания Viterra се сливат в сделка за 18 млрд. долара, включително дълг, съобщават от компаниите, като по този начин ще създадат една от най-големите играчи в търговията със селскостопанска продукция в света.
Сделката приближава Bunge по-близо в глобален мащаб до водещите конкуренти Archer-Daniels-Midland и Cargill и ще бъде предмет на разглеждане от антимонополните регулатори, предава Reuters.
Акциите на Bunge поевтиняха с 1.9% до цена от 92.03 долара за лот по време на предварителната търговия.
Акционерите на Viterra ще получат около 65.6 млн. броя от акциите на Bunge, чиято стойност възлиза на около 6.2 млрд. долара и около 2 млрд. долара в брой. Bunge също така ще поеме 9.8 млрд. долара от дълга на Viterra.
Bunge, чиято пазарна стойност възлиза на около 14 млрд. долара, а нетният ѝ дълг – на около 2.7 млрд. долара, ще плати 75% от сделката с акции и 25% в брой, сочи съобщението.
Понастоящем Bunge е най-големият преработвател на маслодайни семена в света, като според анализатори нейният бизнес и този на Vittera могат да бъдат изправени пред регулаторни проверки в Канада и Аржентина.
През миналата година Bunge бе най-големият износител от Бразилия на царевица и соя, най-големият източник на основни култури за производството на храна за животни и биогорива, според данните на компанията за морски превоз Cargonave.
Германският химически концерн Lanxess напусна Русия
Viterra бе третият най-голям износител на царевица и седмият най-голям доставчик на соя.
Двете компании оформят общо дял от около 23.7% от износа от Бразилия на царевица през 2022 година и 20.9% от износа от Бразилия на соя, сочат данните на Cargonave.
В САЩ, бизнесите на Viterra за изкупуване и продажба на зърно се разрасна чрез придобиването на Gavilon през миналата година.
Сделката също разширява физическите площи за съхранение на зърно и добавя капацитет в основния износител на пшеница Австралия.
Viterra разполага с 55 складови площи в Австралия и шест терминала за износ на насипно зърно.
Компанията също така влезе в партньорство с петролния гигант Chevron и химическата компания Bayer в контекста на нарастващото търсена на суровини за възобновяеми горива.
В Украйна, най-големият производител на слънчоглед в света и най-големият доставчик на слънчогледово олио, комбинираната компания след сливането между Bunge и Viterra би разполага с три мощности за преработка на маслодайни семена в южната и източна част на страната (Харков, Днепър и Николаев).
Сливането с Viterra би могло да доближи приходите на Bunge, възлизащи на 67.2 млрд. долара през 2022 година, до тези на конкурентите от AMD, които отчитат продажби за близо 102 млрд. долара през миналата година.
Анализ: Зърнената сделка държи цените ниски, но Русия не иска това
В началото на 2017 година, Viterra, тогава позната като Glencore Agriculture, направи опит да придобие Bunge, която тогава се оценяваше на 11 млрд. долара. Опитът за сделка тогава бе отхвърлен.
Очаква се сливането да бъде финализирано в средата на 2024 година, при спазване на обичайните условия за затваряне на сделка и се очаква да генерира около 250 млн. щатски долара годишни брутни оперативни синергии преди данъци в рамките на три години.
Кои са най-големите компании в света по размер на приходите?
Почти 6 млн. тона пшеница, царевица и слънчоглед стоят по родните складове

Броят на компаниите в сектора на изкопаемите горива с цели за нулеви нетни емисии на парникови газове, е нараснал рязко през последната година, но повечето не успяват да отговорят на ключови опасения, което прави тези цели „до голяма степен безсмислени“, предаде Reuters, като се позова на нов доклад.
Около 75 от 112-те най-големи компании заети в сектора в света вече са се ангажирали да достигнат нетно нулево ниво – процес, при който дори и да се генерират парникови газове, се неутрализират с други методи, като улавяне на въглеродния диоксид, електрификация, намаляване на консумацията и др.
Това е увеличение от 51 компании, които заявяваха такива намерение преди година, според оценката на публично достъпни данни от Net Zero Tracker, управлявана отчасти от базираното във Великобритания звено за енергийно и климатично разузнаване и Оксфордския университет.
Но повечето цели на големите компании не покриват напълно или им липсва прозрачност за отделяните емисии. Това включва и използването на продукти на компанията – най-големият източник на емисии. Не се включват и краткосрочни планове за намаляване на тези емисии, гласи доклада.
Докладът също установи, че нито една от компаниите за изкопаеми горива не поема нужните ангажименти да се откаже от добива или производството на изкопаеми горива.

В сегашния си вид около 4000 държави, щати, региони, градове и компании в световен мащаб вече са се ангажирали с обещания за нулеви емисии.
Миналия ноември ООН издаде насоки за това как трябва да изглежда една „добра“ стратегия за ограничаване емисиите, за да се избегне т.нар. „грийнуошинг“ – обявен само на на хартия ангажимент за справяне с въглеродните емисии или други екологични цели.
„Все още не сме видели сериозни действия от компаниите за изкопаеми горива или други компании за спазване на тези (насоки), така че още има много работа за вършене, за да стигнем до това ниво“, заяви Томас Хейл от Оксфордския университет, съавтор на доклада.
По думите на Дейзи Стрейтфийлд, директор по устойчивостта в глобалния мениджър на активи Ninety One „надеждните планове и смисленото изпълнение няма да се случат за една нощ“, като много компании вършат по-добра работа от националните правителства.
Проучване, публикувано миналата седмица в сп. Science, установи, че около 90% от целите на държавите за нулеви емисии е малко вероятно да се постигнат.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Банки и компании в страните членки заблуждават, че са екосъобразни
Климатичните цели: Въглеродните емисии на ЕС достигнаха интересни нива
Климатичните промени ще струват на Германия 900 милиарда евро