След разследване: ОЛАФ иска България да върне 38 млн. евросредства за отсечка от жп линията София-Пловдив

Разследвания, извършени от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Европрокуратурата, сочат възможни нередности в изпълнението на жп проекти в България, гласи прессъобщение на ОЛАФ.
ОЛАФ е извършила разследване в тясно сътрудничество с делегираните прокурори на Европейската прокуратура в България, проверявайки за възможни нередности финансиран от ЕС проект за модернизация на местната жп инфраструктура.
Разследването на ОЛАФ се е фокусирало върху финансовите щети, причинени от предполагаеми нередности, по-специално при процедурата за възлагане на обществени поръчки и изпълнението на проекта. Според резултатите от разследването на ОЛАФ два от спечелилите обществена поръчка изпълнителя или не разполагат с технически възможности да изпълнят проекта, или са представили невярна информация за финансовите си възможности.

ОЛАФ закри разследването си с препоръка да бъдат възстановени 38 млн. евро и да бъде предотвратено изразходването на други 92 млн. евро. Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда – бившата ИНЕА – е органът, който сега може да реши да приложи ли препоръките на ОЛАФ.
Разследването на Европейската прокуратурата още не е приключило и е фокусирано върху възможни криминални престъпления като злоупотреба с европейски средства и пране на пари, и включва освен посочения и още един жп проект, чиято стойност според Европейската прокуратура е 111 млн. евро.
В полезрението на Европрокуратурата са два проекта за обновяване на железопътна инфраструктура. Първият е за участък между градовете Костенец и Септември по линията София – Пловдив, финансирани със средства на Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда – бившата ИНЕА – на стойност над 130 млн. евро. При втория става дума за модернизация на жп отсечката между Оризово и Михайлово – част от втората фаза на ремонта на жп инфраструктурата по направлението Пловдив – Бургас, финансирана от Кохезионния фонд по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ със средства за над 111 млн. евро.

Бенефициент по двата проекта е българската Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), като двата договора са възложени на две частни компании с международно участие, посочва Европрокуратурата.
Строителните работи по двата жп участъка продължават, но към изпълнителите вече са направени няколко плащания от бенефициента.
При разследването са установени факти, които биха могли да представляват криминални престъпления, включително злоупотреба с европейски средства и пране на пари. Подозира се, че изпълнителите, само за кратък отрязък от време, са направили фиктивни парични преводи към поредица кухи фирми, които впоследствие са довели до изтеглянето на суми в брой за над 2,5 млн. евро (5 млн. лева) от лица с криминални досиета.
„Заедно предотвратихме ненадлежното изразходване на над 92 млн. евро и препоръчахме възстановяването на други над 38 млн. евро, които принадлежат на европейските данъкоплатци. Това разследване е пример как комбинация от административна (ОЛАФ) и криминална (Европрокуратурата) процедура за борба с измамите може да защити по най-добрия начин финансовите интереси на ЕС“, заяви генералният директор на ОЛАФ Виле Итала.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
ОЛАФ установи злоупотреби с европейски средства в ЕС за 1,77 млрд. евро
ЕК започва 4 наказателни процедури срещу България

Ето кога България може да очаква нови влакове
 

Пет големи банки плащат 500 млн. долара заради нарушаване на законите

Пет големи банки – Goldman Sachs, Morgan Stanley, JPMorgan Chase и UBS се съгласиха да платят почти 500 млн. долара за уреждане на дългогодишно съдебно дело. Те бяха обвинени, че са нарушили антитръстовите закони, като са блокирали усилията за модернизиране на непрозрачния пазар на кредитиране на акции на стойност 2,7 трлн. долара, съобщи „Файненшъл Таймс”.
Според обявеното споразумение, банките ще платят 499 млн. долара на група инвеститори, водена от няколко американски пенсионни фонда от Айова, Лос Анджелис, Ориндж Каунти и Сонома Каунти.
EquiLend, платформа за електронно предоставяне и вземане на ценни книжа в заем, също е част от споразумението. Credit Suisse се съгласи да плати 81 млн. долара през 2022 г. за уреждане на делото.
Още: Още лоши новини за американските банки
Като част от уреждането на спора EquiLend „се съгласи на конкретни реформи, за да предотврати подобен вид тайни споразумения и пазарни злоупотреби, каквито възникнаха в този случай, както и да окаже съдействие по текущото съдебно дело срещу Bank of America, се казва в изявление на адвокатите на ищците.

EquiLend заяви, че отрича да е извършила каквото и да е нарушение по този въпрос, но е доволна, че е постигнала решение и потвърждава ангажимента си за безпроблемни ежедневни бизнес операции за клиентите си. От банката добавиха, че уреждането на спора няма да окаже въздействие върху бизнеса.
JPMorgan, Goldman Sachs, Morgan Stanley и UBS отказаха коментар, както и Bank of America.
Още: ЕЦБ глоби „Goldman Sachs“ с 6,6 млн. евро за нарушаване на отчетността
Делото започна през 2017 г., когато ищците подадоха иск във федералния съд в Манхатън, твърдейки, че банките са се уговорили да възпрепятстват развитието на борси като AQS в САЩ и SL-x в Европа, които потенциално биха могли да помогнат за намаляване на разходите за заемане на акции за кредиторите и кредитополучателите.