Кабинетът отпусна 63 млн. лева допълнително на Държавен фонд „Земеделие“ за 2023 г. за подпомагане на земеделски стопани, обявиха от пресслужбата на Министерския съвет.
Средствата се отпускат за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.
На 15 септември Министерството на финансите обяви, че ще бъдат отпуснати допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната за внос на украинско зърно, гласувана от Народното събрание. Държавен фонд „Земеделие“ следва да осигури помощта да достигне до земеделците.
Процедурите ще бъдат ускорени, така че средствата да стигнат до тях във възможно най-кратки срокове. Работи се и по въпроса за слънчогледа от Украйна, чийто внос ще бъде разрешен след уточняване на квота за България.

Междувременно стана ясно, че протестът на земеделските производители се прекратява. Това беше обявено от протестиращите край Долни Богров.
В момента се провежда среща на Инициативния комитет в Министерския съвет, започнала в 15:30 часа. Земеделците настояват за прецизиране на два срока в споразумението с правителството, за да го подпишат.
По-рано днес в началото на заседанието на МС премиерът акад. Николай Денков заяви, че правителството е показало как ще продължи да работи и занапред – „като поема конкретни ангажименти, които може да изпълни, и търси най-добрите решения на проблемите чрез преговори“. По думите му поетите от кабинета ангажименти предстои да бъдат оформени като конкретни документи, които ще бъдат подписани от представители на правителството, за да е ясно кой ще ги реализира.
Земеделците протестираха в рамките на два дни, в понеделник в 40 важни пътни точки в страната, а вчера струпаха земеделска техника край Долни Богров. Вчера техни представители преговаряха следобед с правителството и се разбраха по исканията, които имат. Късно вечерта стана известно, че остават в протестна готовност до подписване на споразумението.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Отпускат допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделците след падането на забраната за внос на зърно от Украйна
Украйна – готова на компромис за износа на зърно и хранителни стоки през ЕС
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна

Египет ще се насочи към доставка на почти половин милион тона пшеница от Франция и България вместо от Русия, след като Москва е блокирала доставките на руско зърно, предава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници.
Москва е възразила срещу ценообразуването по огромната сделка, казват източниците, поискали анонимност заради конфиденциалния характер на информацията. Това е вторият път за последните няколко месеца, в който покупката на руска пшеница от ръководената от държавата египетска компания са изправя пред проблем, тъй като властите в Москва се опитват да наложат неофициален долен праг на цената.

Главният орган за доставка на суровини (GASC) на Египет е договорил купуването на 480 000 тона руска пшеница в директни преговори, заяви министърът по доставките Али ел-Мосилхи в началото на септември. Сделката е била сключена на цена от 270 долара за тон включително логистичните разходи – под неофициалния долен праг на цената, който руските представители се опитваха да наложат по онова време. Дни по-късно Египет заяви, че търговецът на култури Solaris ще получи възможността да доставя зърно от всякакъв произход.
Solaris и руското Министерство на земеделието не са отговорили веднага на исканията за коментар.
Руските пристанища за зърно са препълнени след две последователни големи реколти, което прави страната водещият доставчик и производител на цени на световния пазар. Пренасищането при предлагането обаче оказва натиск върху местните цени, карайки служителите да наложат прагове, за да подкрепят пазара. Прилагането на това ценово ограничение е непоследователно.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След оттеглянето от сделката: Путин даде заявка за рекордна реколта от зърно
 Защо използването на пшеницата като оръжие от Русия няма да навреди на света?

През 2022 г. гражданите на ЕС на възраст 20-64 г. са работили средно 37,5 часа седмично. Това показват публикувани днес данни на Eurostat.
Сред страните членки на ЕС обаче се наблюдават значителни разлики. Страната ни попада в топ 3 в ЕС и се нарежда на трето място заедно с Румъния, като работната седмица у нас е средно 40,2 часа. Лидер в ЕС с най-дълга работна седмица е Гърция – 41 часа, следвана от Полша с 40,4 часа.

Извън пределите на ЕС обаче лидерът е друг. Страната с най-дълга работна седмица в Европа е друга наша съседка – Сърбия, където гражданите са работили средно 43,3 часа седмично.
На другия полюс, с най-кратка работна седмица е Нидерландия 33,2 часа, следвана от Германия (35,3 часа) и Дания (35,4 часа).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Къде в Европа работят най-много? Ще се изненадате
Работната седмица в България да е по-кратка, настояват синдикатите
Дават по 150 000 евро на фирми, въвели 4-дневна работна седмица

Великобритания обмисля отлагане на прилагането на забраната за продажба на нови бензинови и дизелови автомобили, съобщи Би Би Си. На Острова първоначално обявената годината за забрана беше 2030 г., а сега се разглежда възможността тя да е 2035 г.
Както е известно, крайният срок и на Европейския съюз за производство на дизелови и бензинови автомобили е 2035 г. Очаква се британският министър-председател Риши Сунак да направи обръщение към нацията през следващите дни и да обяви гореспоменатата промяна.
Нулевите емисии на CO2 и други вредни газове до 2050 г. не  са под въпрос, но изглежда, сроковете ще бъдат удължени.
Още: В Европа вече няма автомобили под 10 000 евро. Ето защо

Говорител на правителството подчерта, че новият подход ще даде приоритет на прагматизма, за да се гарантира, че няма да се натоварват с допълнителни разходи британските семейства.
Обжалват в съда забраната за бензинови и дизелови автомобили