Хиляди домакинства в цяла България трябва да сменят топломерите и водомерите в жилищата си. 10-годишният срок за употреба на много от уредите изтича през тази и следващата година.
Дистанционен отчет
В същото време евродиректива задължава страната ни да въведе дистанционен отчет за всички потребители до края на 2026 година. За това новите топломери и водомери за гореща вода задължително трябва да имат датчици за отчитане от разстояние.
На всеки 10 години водомерите подлежат на смяна или метрологична проверка. При студените водомери срокът е 90 дни след връчване на уведомително писмо.
Още: Кои са причините да наемете лицензирана фирма за смяна на водомери?
„Ако не го направи той минава на база. Тази база всеки месец е нарастваща в зависимост от периода в който той продължава да не извършва своята подмяна“, обясни Станислава Стефанова – директор „Бизнес развитие“ в „Софийска вода“ пред БНТ.
При топлите водомери срокът за реакция е 30 дни след получаване на уведомителното писмо.
„Ако не се сменят в упоменатия срок, започва начисляване съгласно наредба за топлоснабдяването на брой лица или това е консумация, която по-често е завишена спрямо ползването“, обясни Боряна Колева – управител нa фирма за топлинно счетоводство.
По данни на „Софийска вода“ до края на следващата година около 280 хиляди домакинства трябва да сменят водомерите си. Топлите задължително трябва да са с дистанционно отчитане, за студените такова изискване няма.
Още: Кои са съществените стъпки при извършване на услугата смяна на водомер?
„Препоръката ми е точна така и двата да са с дистанционен отчет тъй като много по-коректни ще бъдат сметките на клиентите, които ще получават всеки месец. Така няма да бъде необходимо на тримесечие да се допуска проверител, а отчитането ще остане само веднъж в годината както е по закон“, поясни Станислава Стефанова – директор „Бизнес развитие“ в „Софийска вода“.
За да се случи това обаче, трябва да сте се разбрали със съседите, че сградата ще се отчита дистанционно всеки месец и да поискате топлинния счетоводител и ВиК дружеството да обменят информация помежду си. Около 60% от клиентите на един от топлинните счетоводители вече имат топломери и водомери с дистанционно отчитане.
„Когато цялата сграда е с дистанционни уреди и се извършва ежемесечен отчет не се прави изравнителна сметка, а сметките, които се получават всеки месец са реалното потребление. Все още много от сградите са частично преоборудвани. Тоест има имоти, които са с дистанционен отчет и такива които не са с дистанционен отчет“, каза още Боряна Колева – управител нa фирма за топлинно счетоводство.
Топломери
На прага на отоплителния сезон от столичната „Топлофикация“ съветват хората да проверят топломерите си.

„Да проверим дисплея дали свети, да проверим дали няма някаква индикация да намалява заряда на батерията, да провери целостта на пломбите по измервателните уреди“, уточни Верджиния Йовчева – директор „Клиентска удовлетвореност и дялово разпределение“ в „Топлофикация София“.
В случай, че има проблем, уредът трябва да бъде сменен. Столичната „Топлофикация“ вече предлага топломери под наем. Скоро ще има възможност за закупуване на уреди за дялово разпределение и на разсрочено плащане.
 

Националното сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) се присъединява към днешния национален протест на зърнопроизводителите. Това заяви за БТА председателят на организацията Венцислав Митков.
Митков припомни, че на 14 септември ОЗП са участвали в националната среща на браншовите организации в Арбанаси, взела решение за започването на протестни действия. Беше приета декларация, с която се настоява за изплащане на държавната помощ за производители със 100% пропаднали площи и за нови размери на помощите за инвестиции и за „де минимис“.
Исканията на земеделските производители са за продължаване на забраната за внос на пшеница, царевица, слънчоглед и рапица от Украйна и на редица стоки като нерафинирано олио, сухо мляко, пресни и замразени плодове и зеленчуци, месо, мед и др. От сектора настояват още за завишен контрол на произхода, качеството и безопасността на внасяните селскостопански продукти. Сред останалите искания е изплащането до края на месеца на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство на стопаните, вследствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощите.

Председателят на ОЗП заяви, че очаква протестите да преминат в мирна обстановка и без провокации. Той коментира, че в тях ще участват пчелари и превозвачи на насипни товари от област Перник. Земеделците от региона, заедно с техниката си, ще се придвижват към определени сборни пуктове във всяка община. След 11:00 ч. се очаква да потеглят към Перник. Земеделските производители ще се съберат на паркинга на спортна зала „Борис Гюдеров“. Малко по-късно през деня ще стане известно дали колоната от селскостопанска техника ще се насочи към пътен възел „Даскалово“ или друга пътна артерия.
„Тези протести са безпрецедетни за страната ни. Те обединяват животновъди, картофо- и зърнопроизводители и останалите браншови организации в сферата на земеделието. Досега самостоятелно отстоявахме исканията си пред властта. Това обаче се променя. Оттук нататък заедно ще продължим да се борим, защото всички правителства досега работеха на принципа „разделяй и владей“. Протестът ни ще продължи дотогава, докато проблемите ни не се решат и точките в декларацията не бъдат изпълнени“, подчерта Митков.
Ключовите точки, които ще бъдат блокирани, са следните:

– Югоизточна България: Петолъчката, кръговото на Ахелой, Варна-Бургас (след магистралата, отбивката за Аврен), детелината Сливен-Ямбол;
– Централна част на Южна България: с. Труд, Стара Загора (кв. „Кольо Ганчев“, Лукойл летище), детелина на път I-5 (Стара Загора-Хасково) и I-8 (Пловдив-Свиленград);
– Североизточна България: Кардам, Дуранкулак, кръговото на Балчик, Карапелит, Тутракан, Разград, Шумен (бензиностанция Петрол), Силистра;
– Централна част на Северна България: детелината на с. Ясен (на главен път Плевен-Русе), Дунав мост, началото на автомагистрала Хемус (посока Варна-София), с. Горна Студена;
– Северозападна България: Бяла Слатина, Видин мост, път (Е79) между с. Крапчене и Монтана;
– Югозападна България: Кюстендил (мотел с. Ябълково), Радомир (Т МАРКЕТ), Земен – Лобош, Ковачевци-Лобуш, Сапарева баня (летището), Дупница – с. Пиперево, Перник (спортна зала „Борис Гюдеров“), Брезник (ул. „Ангел Коцелянов“);
– Южна България: Кресна, Драгоман – КГП Калотина.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна
 Фермерите се включват в националния протест на земеделците
Отпускат допълнително 63 млн. лева за подпомагане на земеделците след падането на забраната за внос на зърно от Украйна

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска от изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск изграждане на завод на компанията в Турция, съобщават от дирекцията по комуникации на страната.
Мъск, който е най-богатият човек в света, е цитиран да казва, че много турски доставчици вече работят с Tesla, а Турция е сред най-важните кандидати за следващия завод на компанията за електрически автомобили.
Tesla не са отговорили незабавно на молбата за коментар на Reuters.
Ердоган и Илон Мъск са провели разговор по време на среща в Turkish House, небостъргач в близост до ООН в Ню Йорк, предава държавната турска новинарска агенция Анадола, цирана от Reuters.
Ердоган е в САЩ, за да присъства на 78-та сесия на общото събрание на ООН.
Турският президент е посочил по време на срещата, че Турция е отворена за сътрудничество на полето на изкуствения интелект и Starlink, звеното за сателитен интернет към SpaceX, космическата компания на Мъск, съобщават от турската новинарска агенция.
Мъск е цитиран да казва, че SpaceX иска да работи с турските власти, за да получи нужния лиценз да предлага сателитните услуги на Sarlink в Турция.
Според информацията на турската агенция, Ердоган е поканил Мъск на турски фестивал в Измир, посветен на космоса и технологиите, който ще се проведе в края на септември, като се посочва, че Мъск е казал, че ще присъства с удоволствие.
Очаква се Мъск да проведе среща с премиера на Израел Бенямин Нейтаняху в понеделник. Милиардерът публикува в социалната мрежа X, че техния разговор ще бъде фокусиран върху изкуствения интелект.
През месец август Tesla изрази интерес към изграждането на завод в Индия, който да произвежда по-бюджетни електромобили.
Понастоящем Tesla има шест завода, като изгражда седми в Мексико, като част от усилията на автомобилния производител за глобална експанзия.
През май Мъск посочи, че Tesla навярно ще избере местоположение за следващия си завод до края на тази година.
Акциите на Tesla са поскъпнали с цели 123% през тази година, като през уикенда компанията обяви, че е произвела своя автомобил номер 5 милиона.
Илон Мъск попадна в заглавията през последната година и с придобиването си на социалната мрежа Twitter за 44 млрд. долара през 2022 година.
Въпреки че се определя като вярващ в свободата на словото, Мъск се съобрази с някои искания на турското правителство за цензуриране на съдържание в страната. В други случаи социалната платформа е възразила срещу разпореждания на турските съдилища.
„Българите купуват всичко“: Наплив на сънародници в Одрин, призовават да не им продават на завишени цени 
Инфлацията в Турция не намалява, въпреки вдигането на лихвите
Ердоган печели балотажа и получава нов президентски 5-годишен мандат
Иновация на Tesla може да промени начина, по който се произвеждат автомобили
X.com: Защо Илон Мъск реши да погребе бранда Twitter?
Tesla изгражда нов завод за батерии Megapack в Китай

Решението на парламента да подкрепи отпадането на забраната за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна предизвиква много коментари и вълнения. Фокусът на дебатите очаквано попада върху слънчогледа, тъй като след началото на войната и преди налагането на забраната, именно това е суровината, която внасяме в много големи количества от Украйна. Защо обаче търсим толкова слънчоглед от Украйна и защо още преди войната се превърнахме в нетен вносител на слънчоглед?, пита в свой анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Отговорът на тези въпроси се крие в структурната промяна в националната икономика и инвестициите в преработвателни мощности за слънчоглед.
България е традиционен износител
България традиционно е износител на слънчоглед. Данните за последните две десетилетия показват, че изнасяме между 300 хил. и 1 млн. тона слънчоглед годишно, като в последните десетина години износът е в рамките на 600 – 800 хил. тона на година. На практика до 2010 г. почти няма внос на слънчоглед, като се внасят под 10 хил. тона на година. В последните 10 години се наблюдава ръст на вноса на слънчоглед, който достига над 600 хил. тона още преди пандемията (2019 г.). Това развитие не е обвързано с пазара в Украйна, тъй като вносът на слънчоглед преди пандемията е основно от Румъния и Молдова. През 2022 г. вносът на слънчоглед достига рекордните 1,3 млн. тона, като изпреварва износа с над 700 хил. тона. Сериозният ръст през 2022 г. вече се дължи на внос от Украйна.
Още: Забраната за внос от Украйна заплашва предприятията за производство на олио у нас
Тази промяна в търговската позиция на страната по отношение на слънчогледа е следствие на по-дълбока структурна промяна в националната икономика – инвестициите в мощности за преработка на слънчоглед и конкретно за производство на олио. До 2010 г. износът на олио от предприятията в страната е в рамките на 100 хил. тона на година. През 2014 г. износът на олио достига над 250 хил. тона, а към 2020 г. надвишава 500 хил. тона. През 2022 г. се постига рекорд, като нетният износ на олио достига над 600 хил. тона. Сред основните пазари са страни като Испания, Гърция и Италия. Казано иначе, България се превръща от голям нетен износител на слънчоглед в голям нетен износител на олио.

Това развитие отговаря на процеса на трансформация на националната икономика. Инвестициите в преработвателни мощности позволяват на индустрията да предлага на световния пазар краен продукт, който носи повече приходи и по-висока добавена стойност. Последното се вижда и от данните за търговията в стойностно изражение. Нетните приходи от износ на страната от търговията с олио са се повишили от около 250 млн. евро преди пандемията (2019 г.) до близо 1,2 млрд. евро през 2022 г. Тази промяна е подкрепена от възможността да се внесе слънчоглед от Украйна, макар тенденцията да е видима още преди войната.
В ситуация, в която дебатът за търговията с конкретна суровина не противопоставя просто местни производители на потребителите – класическа постановка, а директно противопоставя две групи местни производители – аргументите да се поставят пречки пред вноса съвсем губят почва. Ако целта през ограниченията е да се вдигне цената за продукцията на местните производители на слънчоглед, то негативът ще се поеме от всички потребители (през цените на крайните продукти), както и директно от преработвателите, които ще изгубят конкурентно предимство. В подобна политика няма никакъв смисъл, дори без да повдигаме темата за субсидиите и печалбите в земеделието или геополитическия аргумент за подкрепата за Украйна.
Още: Производителите на слънчоглед ще получат над 32 млн. лева извънредна помощ