Гражданска инициатива в Швейцария иска да проведе гласуване за частично национализиране на UBS Group AG, предава в. Sonntagszeitung, цитиран от Bloomberg.
Инициативата предлага изменение на швейцарската конституция, според което „големите банки от системно значение ще се управляват като акционерни дружества с конфедерацията като мажоритарен акционер по отношение на дялов капитал“, посочва изданието.
Текстът в момента се разглежда от федералните власти. Ако му дадат зелена светлина, инициаторите ще разполагат с 18 месеца да съберат 100 000 подписа за каузата. След това парламента и министрите от кабинета ще трябва да дадат мнението си, преди гласуването да бъде проведено на национално ниво – процес, който най-вероятно ще отнеме няколко години.
Гражданските инициативи са ключова част от швейцарската система на пряка демокрация. Дори и да не са успешни, често оказват сериозно влияние върху обществения дебат.

След подпомогнатото от правителството придобиване на бившия си конкурент Credit Suisse активите на UBS сега 2 пъти размера на швейцарската икономика. Това повдигна някои притеснения, че банката може в даден момент да се окаже твърде голяма, за да бъде спасена.
UBS е „клъстерен риск за нашата икономика. При следващата криза цялата страна може да потъне“, заяви Бернард Шмид, 58-годишен директор на училище от покрайнините на Цюрих, начело на инициативата, посочват от Sonntagszeitung.
Засега комитетът на инициативата се състои изцяло от приятели и семейството на Шмит, казва самият той, „но се надявам, че нова подкрепа и донори скоро ще се появят“.
Говорител на UBS е отказал коментар.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ето кой стана най-големият акционер в UBS
UBS е спечелила 28,88 млрд. долара, след като купи Credit Suisse

Забраниха на UBS и Credit Suisse да се разпореждат с дяловете им в руските дружества

Общо 154 214 възрастни хора над 65-годишна възраст в невъзможност за самообслужване и хора с увреждания са подкрепени в домовете си с интегрирани здравно-социални услуги. Подкрепата е осигурена с проектите на 234 общини по мярката „Патронажна грижа“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, която е реализирана в четири компонента с общ бюджет от над 161 млн. лв.
Основната цел на операцията е създаване на мрежа от услуги за подкрепа в домашна среда с акцент върху предоставяне на почасови мобилни здравно-социални услуги в домовете на хората в затруднение. Възрастните и хората с увреждания бяха подкрепяни с доставка на храни, лекарства и продукти от първа необходимост, закупени със собствени средства. Те получаваха и съдействие за навременен достъп до неотложни административни услуги, психологическа подкрепа и консултиране.
В разгара на пандемията, предизвикана от COVID-19, мярката беше надградена с възможности за адаптиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, с цел превенция от заразяване с коронавирус. Дейностите включваха дезинфекция на сградите на социалните услуги, тестване на персонала и потребителите, преграждане на помещения с цел изолиране на заразени потребители, осигуряване на допълнителни възнаграждения за персонала за извънреден труд.
Още: Тръгват 66 проекта за достъпна жилищна среда и мобилност на хора с увреждания
Подкрепата за възрастните и хората с увреждания продължава и по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027. С обявяването на първата мярка за новия програмен период „Грижа в дома“ продължи предоставянето на мобилни здравно-социални услуги в домовете на хората в затруднено положение. В момента 229 общини в Република България изпълняват проекти на обща стойност близо 150,9 млн. лв.
Дания дава нова социална помощ на бедни семейства и пенсионери

Украйна планира да съди Полша, Унгария и Словакия заради наложената от тях забрана за внос на селскостопански стоки от страната, предаде Reuters, като се позова на украинския зам.-министър на икономиката Тарас Качка, изразил тази си позиция пред в. Politico.
По думите на Качка Украйна ще предприеме реципрочни мерки срещу Полша, ако не вдигне забраната. „Ще се наложим да вземем мерки и ще забраним вноса на плодове и зеленчуци от Полша“, заяви министърът.
Преди дни Полша, Унгария и Словакия – три граничещи с Украйна държави от ЕС – наложиха едностранно забрана на вноса на зърно от бившата съветска република, нападната от Русия, предаде Reuters, позовавайки се на техни официални изявления.
Решенията бяха оповестени веднага след като ЕК обяви в петък, че няма да удължи временните ограничения за земеделския внос от бившата съветска република. Броени минути след това Полша първа обяви, че ще удължи едностранно забраната за внос на украинско зърно.

Малко след това Унгария също наложи едностранно забрана на вноса от Украйна на 24 селскостопански продукта, включително на зърното, предаде Reuters, цитирайки правителствен указ.
Едностранната забрана, влязла в сила на 16 септември, се отнася за зърнените култури, редица зеленчуци, няколко месни продукта и за меда.
Малко след това Словакия също наложи едностранно забрана за внос на зърно от Украйна, обяви още Reuters, като се позова на министъра на земеделието и развитието на селските райони Йозеф Биреш.
Земеделските производители в 5 източноевропейски държави от ЕС – Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България – се оплакват, че са заплашени от фалит, тъй като евтиният украински внос подбива цените на вътрешния пазар, отбелязва агенцията.
Четири от тези страни предупредиха, че може да удължат самостоятелно ограниченията, ако бъдат отменени на европейско равнище. Единствено България отмени тази забрана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ще бъде ли удъжена забраната за внос на украинско зърно до края на годината?
Окончателно: Парламентът отмени забраната за внос на зърно от Украйна
След решението: Земеделските производители излизат на протести в цялата страна

Евродепутатите гласуваха допълнения към Директивата за договорите за потребителски кредити, които страните от ЕС ще трябва да приложат до 3 години. Новите правила ще пазят от изпадане в ситуация на свръхзадлъжнялост заради заеми, взети както от банки, така и от фирми за бързи кредити. Така последните ще попаднат под контрола на Българската народна банка.
БНБ ще упражнява надзор над бързите кредити  
„Незабележима особеност, но много важна за българските условия е, че новата директива задължава държавите-членки да упражняват надзор не само върху банковите кредитиращи институции, но и върху небанковите“, обясни пред БНР Богомил Николов – изпълнителен директор на асоциация „Активни потребители“.
„Това е ключово, тъй като прословутите бързи кредити в България се отпускат от небанкови финансови институции. Те подлежат на регистрация в БНБ, но след това процедурите по надзор никак не са ясни и по-скоро няма такъв ефективен надзор върху тяхната дейност“, посочи той.
Още: Нова евродиректива вкарва още регулации за потребителските заеми
„Кредиторите да правят оценка на кредитоспособността на кандидатите за кредит не е нещо толкова революционно. Те така или иначе правят, но сега ще бъдат длъжни да го правят по определен ред. Надявам се тези текстове да дават възможност пък на ощетени кредитополучатели след това да търсят отговорност, ако тази оценка не е акуратна – нещо, което досега не можеше да се изисква по никакъв начин“, обясни Николов за проверката дали хората могат да погасяват кредитите си.
Некоректно поднесена информация
„Българският основен проблем към момента е некоректно поднесената преддоговорна информация. Основната революция преди 15 години, когато беше създадена директивата, беше именно вменяване на задължението да се информира кредитоискателят за общия процент на разходите, т. нар. годишен процент на разходите. В него трябва да влизат всички разходи, които произтичат от кредита. Преди това ние виждахме една надпревара на кредитиращите институции кой ще предложи по-ниска лихва, но в същото време това се компенсираше от най-различни такси и в крайна сметка хората останаха заблудени. Това правило го имаме вече от години, но то не се изпълнява коректно в България – има доста форми на неговото заобикаляне““, каза още той.
„Условията по кредита трябва да се представят в един стандартен формуляр – всяка кредитираща институция при поискване трябва да ви предложи такъв формуляр с всички разходи по кредита. Но ние сме правили проучвания назад във времето, според които става ясно, че не всички кредитори изпълняват коректно това свое задължение“, каза Николов.

Още: Какво ще се случи след драстичното поскъпване на потребителските кредити?
„Най-често тези, които злоупотребяват го правят чрез предоставяне на тази преддоговорна информация заедно с договора – като приложение към договора, което прави безсмислена тази информация. Тя трябва да се получава предварително! Сега директивата поставя изрично задължение тази информация да се дава най-малко един ден преди сключване на договора за кредит“, добави експертът от „Активни потребители“.
„Надявам се и активността на кредитополучателите, и тяхната предварителна информираност да способства за намаляване на такива практики, защото в крайна сметка хората биват ощетявани. И плащат повече отколкото са са били информирани, че ще платят в началото“, обясни Николов.

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, през седмицата се повишава с 0,994% до 2,188 пункта, предава БТА.
Равнището на ИТЦ в началото на годината беше 2,316 пункта, а през първата третина на март достигна пролетния си максимум от 2,480 пункта. Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г. Обикновено цените на храните са най-ниски през лятото заради сезонното поевтиняване на плодове и зеленчуци.
Плодовете и зеленчуците, които се проследяват от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), поскъпват през седмицата. Само морковите и зрелият лук кромид от внос поевтиняват – с 6,1% до 1,23 лева за кг и с 5,2% до 1,47 лева за кг.
Плодове

Тази седмица дините поскъпват с 11,7% до 0,86 лева за кг, а пъпешите с 8,5% до 1,53 лева за кг. Ябълките от внос прибавят 0,5% до 2,04 лева за кг. Бананите поскъпват с 1,1% и се търгуват по по 2,76 лева за кг, а лимоните – с 2,4% до 3,03 лева за кг. За първа седмица от ДКСБТ проследяват и цената на гроздето, което поскъпва с 0,4% в края на седмицата до 2,47 лева за кг.
Зеленчуци

Картофите повишават стойността си с 3,1% до 1,35 лева за кг, зелето – със 7,5% до 1,15 лева за кг. Цената на доматите (оранжерийни) също се покачва – с 9,3% до 2,95 лева за кг и на оранжерийните краставици – с 4,4% до 2,82 лева за кг. Зелените чушки поскъпват с 3,7% до 1,68 лева за кг, а червените чушки – с 0,5% до 2,20 лева за кг.
Млечни продукти

Кравето сирене поевтинява с 0,8% до 11,16 лева за кг, а кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва минимално с 0,1% и се продава по 17,30 лева за кг.
Киселото мляко (3 и над 3% масленост) поскъпва с 1,9% и кофичка от 400 г. се купува за 1,10 лв. Прясното мляко (3% масленост) отстъпва с 1,9% и се продава по 2,09 лева за литър.
Други

Пилешкото месо поевтинява с 1,1% и се предлага по 6,44 лв. за кг.
Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Оризът поевтинява с 3,1% и се търгува по 3,12 лв. за кг. Лещата спада с 2,9% до 4,04 лв. за кг в края на седмицата, а зрелият фасул – с 1,5% до 3,92 лв. за кг.
Захарта поскъпва с 0,8% и се продава по 2,45 лв. за кг, а брашното тип 500 – с 2,9% до 1,44 лева за кг. Цената на олиото се покачва с 2,1% и то се търгува по 2,98 лв. за литър в пластмасова бутилка, а на кравето масло (пакетче от 125 гр.) – с 1,2% до 2,57 лв. за брой.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Цените на храните леко се понижават тази седмица. Кое с колко поевтинява?
Световният индекс на цените на храните спадна до двугодишно дъно
Храните на едро за българския пазар поскъпват, докато тези за износ поевтиняват

Една от най-богатите страни в света има сериозен проблем със застаряването на населението, тъй като всеки десети гражданин е над 80-годишна възраст.
Над 10% от гражданите на Япония са на възраст над 80 години, става ясно от правителствени данни, цитирани от AFP, идващи на фона на дългогодишната борба на азиатската страна със застаряването на населението.
Правителството публикува тези цифри вчера в навечерието на празничния ден в страната, посветен на „възрастните хора над 65 години“, предава БТА.
Според предоставените данни 29,1 на сто от японците са на възраст над 65 години, което е растеж спрямо отчетените миналата година 29 на сто.
„Япония има най-висок процент възрастни хора в света“, обяснява правителството, цитирайки и другите две страни, които са в челната тройка на тази отрицателна класация – Италия (24,5 на сто) и Финландия (23,6 на сто).
От десетилетия японското население намалява и застарява, тъй като младите хора в страната отлагат встъпването в брак и раждането на деца основно заради липсата на гаранции за заетостта и икономически трудности.
Демографско инженерство: Защо харченето на милиарди за борба с ниската раждаемост невинаги дава резултат
От население от 124 милиона души, 12,59 милиона са над 80 години (10,1 на сто) и 20 милиона души са над 75 години (16,1 на сто).
Една от последиците от тази ситуация е, че хората работят до по-късна възраст. Над 9 милиона възрастни японци работят, което е 13,6 на сто от активното население.
Това означава, че 25 на сто от възрастните хора в Япония имат работа, по-малко, отколкото в Южна Корея (36,2 на сто), но повече от САЩ (18,6 на сто) и Франция (3,9 на сто), според публикуваните данни.
Очаква се през 2040 г. възрастните хора в Япония да са 34,8 на сто от населението на страната.
Най-големият пенсионен фонд в света отчете рекордна възвръщаемост на инвестициите
Заплатите в Япония с най-голямо увеличение от 30 години насам 
Демографска криза: Япония ще стимулира раждаемостта с политики за 25 млрд. долара
Стандартът на живот в третата най-голяма икономика в света продължава да пада
Тревожни данни: Япония застарява по-бързо от всяка друга индустриална държава