Кой празнува имен ден днес, 9 март 2023 година?

На този ден църквата почита Св. четиридесет мъченици Севастийски.
Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия (в Мала Азия, на границата с Кападокия), се намирали тогава 40 войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички.
Стигнала до Севастия заповед да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, началникът на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Той ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в решението си, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден.
Агриколай се надявал, че като размислят, ще променят своето намерение; но в молитва почерпили нови сили. Чудесното видение, в което Господ им обещал помощ и спасение, още повече укрепило тяхната вяра.
На другия ден пак обявили на Агриколай, че по-скоро ще умрат, отколкото да се отрекат от истинския Бог. За да ги склони, той използвал ту заплахи, ту ласкави думи и обещания.

– В цялата войска на нашия цар – казал им той – няма подобни на вас по неустрашимост, красота и войнишка доблест. Аз ви уважавам и обичам повече от всички други войници. Не променяйте образа на любовта ми!
– Ние желаем Божията любов – отговорил един от войниците.
Дълго ги увещавал войводата и най-после, като видял тяхната непреклонност, заповядал пак да ги отведат в тъмницата, защото Агриколай нямал разрешение от царя да ги накаже със смърт. След седмица пристигнал царският пратеник Лисий, за да съди войниците. Той ги повикал при себе си.
Когато войниците дошли в съда, Лисий казал на Агриколай: „Вероятно, тия хора искат да получат по-големи почести?“ След това, се обърнал към тях: „Сами изберете участта: ако се поклоните на боговете, ще получите високи чинове и богати дарове, ако ли упорствате в заблужденията си, ще бъдете лишени от военно звание и предадени на мъчения“.
– Не само военното звание, но и живота ни вземете – заявил Кандид, – защото за нас по-драгоценно и по-почтено от всичко е името на Христа, нашия Бог.
Тогава Лисий заповядал да ги бият по устата с камъни. След това отново ги завели в тъмницата. Цяла нощ те прекарали в молитва и пеене на псалми и чули от небето думите: „Който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. Дерзайте и не бойте се от кратковременни мъки!“ (вж. Йоан. 11:25-26).

Доведени на другия ден при Лисий, те на всички негови увещания и заплахи отговорили: „Прави с нас каквото искаш! Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!“.
Това се случило през месец март. Времето било студено и духал силен вятър. Лисий заповядал да поставят мъчениците през нощта в езерото, близо до града. Пазели ги войници и тъмничният стражар. Същевременно мъчителят заповядал – недалеч от тях, край езерото, да затоплят баня, та замръзналите от студа да се подмамят и да прибягнат в банята. Лисий се надявал, че войниците–християни няма да издържат това мъчение, защото през нощта било много студено и цялото езеро било сковано от лед. Един от тях наистина не устоял докрай; излязъл от езерото и се затичал към топлата баня, но на прага ѝ паднал мъртъв. А другите с твърдост понесли страданията, като не преставали да се молят и да пеят псалми.
Посред нощ изведнъж ги осветила чудна светлина. Тъмничният стражар видял светлината, която озарявала светите мъченици. Той видял и светли венци, които се спускали над главите на всеки от тях. Внезапно съзнанието за истината проникнало в неговата душа. Той си снел дрехата и извикал: „И аз съм християнин!“ – влязъл в езерото и застанал при мъчениците. „Господи Боже – казал той, – вярвам в Тебе! Приеми и мене в числото на Твоите раби и удостой ме да страдам за Твоето свято име!“ Така се попълнило пак числото 40 на светите изповедници Христови.
На другия ден Лисий като разбрал, че войниците са още живи, ги подложил на нови изтезания и най-после ги наказал със смърт: с чукове им строшили колената. В страшни мъки войниците християни предали Богу душите си. Тъмничният стражар споделил тяхната участ. Майката на един от мъчениците присъствала на техните страдания и през цялото време молила Бога синът ѝ да не изпадне в малодушие и с твърдост да приеме смъртта за Иисуса Христа. Мъчениците отишли радостно на смърт, като пеели: „Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса и ние се избавихме. Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята“.

Лисий заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат извън града и да ги изгорят на клада. Понеже най-младият от тях, Мелитон още дишал, войниците го оставили. Тогава майка му го взела на рамо и го натоварила на последната кола, за да не изостане от своята славна дружина. Била направена клада от сухи дърва и клони и турили върху нея телата. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 г.
След 3 дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града през нощта отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги извадил от реката и събрал.
Подвигът на севастийските войници мъченици скоро след смъртта им станал предмет на благоговейна почит сред християните. Св. Ефрем Сирин разказва, че когато посетил св. Василий Велики в Кесария, двамата дълго говорили за подвига и твърдата вяра на светите мъченици. През 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.
Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 г. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тази среща край селото бил построен манастир „Свети четиридесет мъченици“, който и сега съществува.
На 9 март имен ден празнуват всички, които носят името Вивиан, Вивиана.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Кой празнува имен ден днес, 6 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 4 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 1 март 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 21 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 13 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 10 февруари 2023 година?
Кой празнува имен ден днес, 9 февруари 2023 година?