Конфликтът Русия-Украйна и свързаните с него последици като нарастваща инфлация и опасенията относно международната стабилност и несигурността на веригата за доставки оказват негативно влияние върху икономическите перспективи. Това става ясно от проучването за нагласите на финансовите директори в Централна и Източна Европа, проведено от „Делойт“.
Икономически перспективи
Средният очакван растеж на БВП в Централна Европа за 2023 г. е 0,33%, в сравнение с 2,30% през 2022 г. и 0,25% през 2021 г. Около 50% от финансовите директори изчисляват, че БВП ще бъде на нива до 0,5%, в сравнение с 18% през 2022 г. За пазара на ЕС 51% от финансовите директори оценяват, че очакваният среден ръст ще бъде под 0,5%. През 2022 г. 56% от анкетираните прогнозират, че БВП ще надхвърли 2,5%, а през 2023 г. само 10% (спад с цели 46 п.п.). В своите прогнози за 2023 г. 9% от финансовите директори, базирани в еврозоната, в сравнение с 68% миналата година (32% през 2021 г.) очакват БВП в техните страни да нарасне с повече от 2,5%.
България първа по ръст на заплатите в ЕС
Оценките за нивата на безработицата не показват положителна тенденция. 68% от финансовите директори смятат, че безработицата в страната им ще се увеличи. Само 8% от финансовите директори вярват, че безработицата ще намалее в сравнение с 30% през 2022 г.
От години финансовите директори прогнозират увеличение на CPI (индекса на потребителските цени)- тази година 70% от анкетираните оценяват по-нататъшен растеж (91% през 2022 г., 62% през 2021 г.). 22% от финансовите директори очакват намаляване на инфлацията, в сравнение с 5% през 2022 г., което е свързано с текущото високо ниво на инфлация.

Бизнес среда
Финансовите директори, участващи в тазгодишното проучване, са видимо по-малко оптимистични, от миналата година. Както се наблюдава, нивото на външна финансова и икономическа несигурност, пред която е изправен бизнесът, е високо (увеличава се до 61% от 50% през 2022 г.). Делът на очакващите ниско ниво на несигурност е 6%. Само 2% от финансовите директори от страните от еврозоната очакват ниско ниво на несигурност.
Финансовите директори изчисляват, че повечето разходи на компаниите ще продължат да растат през следващите 12 месеца. Повече от 90% от анкетираните прогнозират, че разходите за работна сила и общите разходи за производство/доставки ще се увеличат. Те не очакват значителни повишения на ДДС и корпоративния данък. Около 80% от финансовите директори прогнозират, че транспортните разходи, дълговете и свързаните с бизнеса услуги също ще се увеличат.
Финансовите директори считат, че намаленото вътрешно търсене (45%), геополитическият риск (45%) и недостигът на квалифицирани специалисти (42%) ще бъдат основните източници на безпокойство за бизнеса в региона на Централна и Централна Европа през 2023 г. Недостигът на професионалисти регистрира най-високото процентно намаление от 2022 г. (със спад от 22 процентни пункта). След като през последните години беше нисък, този път геополитическият риск заема равностойно първо място, наред с намаленото вътрешно търсене.
Както миналата година, повечето финансови директори очакват нивото на дейностите по сливания и придобивания в техните индустрии да се повиши през следващата година (47%, в сравнение с 55% миналата година). Междувременно една трета от анкетираните не очакват промяна.
Ръст на компаниите
При перспективата за ръст на компаниите, точно както при икономическите и бизнес перспективи, се наблюдава негативна тенденция. Индексът на доверието е намалял до 7%, в сравнение с 26% през 2022 г. Само 25% от финансовите директори са оптимисти относно финансовите перспективи за своите организации, в сравнение с 40% миналата година. 43% от анкетираните имат негативни очаквания по темата.
Резултатите от проучването показват, че според 42% от финансовите директори оперативните маржове ще намалеят (32% през 2022 г.). Само 25% от анкетираните смятат, че те ще се увеличат (спрямо 37% през 2022 г.).
Оценките на капиталовите разходи (CAPEX) показват лека негативна тенденция. 36% от участниците в проучването смятат, че CAPEX ще се увеличи, в сравнение с 46% през 2022 г. и 37% през 2021 г. 29% от финансовите директори посочват, че техните компании очакват намаление на капиталовите разходи. Най-значително намаление се прогнозира в сектор Строителство, Бизнес и професионални услуги и Технологии, медии, телекомуникации.
Много от финансовите директори във всички страни планират да продължат експанзивните си стратегии на база органичен растеж, растеж на съществуващи пазари и дигитализация. Намаляването на разходите е основен приоритет само за 9% от финансовите директори, което потвърждава, че няма ясна тенденция към по-отбранителни стратегии в Централна Европа.
Следващите 12 месеца е малко вероятно да доведат до значителни промени в нивата на капитала на компаниите. Както и през 2022 г., половината от анкетираните не очакват промяна в тази област.
Проучването за нагласите на финансовите директори в ЦИЕ е проведено между октомври и декември 2022 г. сред представители от 15 държави: Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Косово, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения.
“Бизнес средата в региона е сериозно повлияна от войната в Украйна, която коренно променя икономическата среда. Преди началото на военния конфликт тя се характеризира се основно с експанзионистични планове, водени от очакването, че основните въздействия на пандемията от COVID-19 са вече зад нас. В настоящата геополитическа ситуация, обаче, едва ли е изненадващо, че финансовите директори чувстват външен натиск върху компаниите, който засилва тяхната несигурност (заради недостига и растящите цени на суровините, стоките, енергетиката и транспорта, които водят до високи нива на инфлация и частични прекъсвания на веригите на доставки). Ето защо неизбежно финансовите директори отчитат и рекордни нива на риска.“ – коментира Силвия Пенева – управляващ съдружник на Делойт България.
 

Предложенията за промени в двете наредби – за командировъчните в страната и тези в чужбина, ще влязат в дневния ред на заседанието на Министерския съвет в сряда. Това потвърди вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
На т.нар. тристранка и синдикатите, и работодателските организации подкрепиха двете наредби.
„Съображение беше изказано от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) за част от разпоредбите, които се предлагат, не следва да бъдат предмет на колективното трудово договаряне“, посочи Лазар Лазаров и добави, че БТПП подкрепят проекта на наредба.
Двойно нараства размерът на дневните командировъчни за страната, като последните са коригирани през 2008 г. „Увеличаване на т.нар. дневни със 100% от 20 на 40 лева в случаите, когато имаме нощувка. Когато няма – съответно увеличението е от 10 на 20 лв.“, посочи вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров. За първи път от 20 години: Вдигат командировъчните за чужбина

Отпада задължителното заверяване на командировъчните, т.нар. подписване или подпечатване, като документът ще може да се издава и в електронен формат. От БТПП изразиха несъгласието си парите за командировки да се договарят и в по-високи размери в колективни трудови договори.
„Не се ангажират синдикатите нито с подобряване на дисциплината, нито с повишаване на производителността, нито пък носят пред някого отговорност за доброто управление на предприятието“, заяви председателят на работодателската организация Цветан Симеонов.
Любослав Костов от КНСБ подкрепи предлагането на по-високи размери на командировъчните както за тези в страната, така и за тези в чужбина.

Синдикатите обаче искат да се изработи автоматичен механизъм, който да отчита инфлацията. „За да не стигаме втори път до ситуация, в която 15 или 20 години да не променяме нещо, което очевидно е остаряло и не отговаря на обективната икономическа действителност“, обясни Костов.
С друг проект на постановление внесен от Министерство на финансите, се предлага повишение на дневните командировъчни в чужбина, съобразно жизнения стандарт в държавата, в която ще пътува командированият. Така размерът на дневните пари може да варира от 39 евро (за Словакия) до 59 евро (за Великобритания) в рамките на Европа. За последно промяна в тази наредба е правена през 2004 г. Българи в командировка ще вземат колкото западноевропейците
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
В ЕС се договориха за условията за командированите работници
Вдигат двойно командировъчните на шофьорите
4 неща, които ще са ви от полза при командировка

Европейските фондови пазари отвориха с повишение във вторник на фона на облекчението сред инвеститорите след новината за сделката в края на миналата седмица за придобиването на Credit Suisse от UBS. Европейските борси се повишиха, след обявяването на заема за Credit Suisse
Малко след старта на търговията лондонският FTSE 100 нарасна със 78,28 пункта или 1,09% до 7483,51 пункта.
Във Франкфурт DAX се увеличи с 1,22% или 182,73 пункта до 15 116,11 пункта
Парижкият CAC 40 добави 102,25 точки или 1,46% и достигна 7115,39 пункта.
Паневропейският Stoxx 600 спечели с 0,88%, като банките поведоха с ръст от 1,8%. Акциите на компаниите в областта на търговията на дребно и минното дело се увличиха средно с около 1%.
Към 13:00 часа българско време стойностите са както следва: 

FTSE 100 нарасна със 109,96 пункта или 1,49% до 7513,81 пункта. 
Във Франкфурт DAX се увеличи с 1,74% или 259,64 пункта до 15 193,02 пункта 
Парижкият CAC 40 спечели 115,70 пункта или 1,65% и достигна 7128,84 пункта
Паневропейският Stoxx 600 добави 1,51% до 447,27 пункта 

Търговията на Уолстрийт също затвори с повишение, след като спасяването на Credit Suisse и усилията на Централната банка на Швейцария за укрепване доверието във финансовата система успокоиха инвеститорите.
Освен това Управлението на федералния резерв на САЩ тази седмица може да паузира увеличаването на лихвите, както прогнозираха в края на миналата седмица от Goldman Sachs, или поне затягането на паричната политика да бъде със забавено темпо.
Промишленият Дау Джоунс се покачи с 382,6 пункта или 1,2% до 32 244,58 пункта, предаде Reuters.
По-широкообхватният Стандард енд Пуърс 500 спечели 34,93 точки, или 0,89%, до 3 951,57 пункта.
Технологичният Насдак добави 45,03 пункта или 0,39% до 11 675,54 пункта.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Акциите на Credit Suisse пак тръгнаха надолу, европейските пазари се повишиха
След като ЕЦБ вдигна лихвите: Европейските борски пак тръгнаха надолу
След затишието: Нов срив на акциите на Credit Suisse върна притесненията в банковия сектор

Държавният секретар по европейските въпроси на Франция Лоранс Бун отхвърли съпротивата на Германия срещу европейското законодателство, предвиждащо новите автомобили, продавани в ЕС от 2035 г., да отделят нулеви нетни вредни емисии. Въвеждането на тези мерки трябва да бъде продължено, категоричен е представителят на френското правителство, цитиран от Ройтерс.
Какво се случва с автомобилния пазар у нас и в Европа?
След месеци на преговори, Европейският парламент, Европейската комисия и страните членки на Европейския съюз миналата година достигнаха до съгласие за закон, който на практика ще забрани продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене след посочения период.

Наскоро обаче Германия обяви, че се противопоставя на въвеждането на законодателството. Германските власти настояват продажбите на нови автомобили, задвижвани чрез двигатели с вътрешно горене, да бъдат разрешени за продажба и след 2035 г., при положение, че използват синтетични горива.
Германия поведе коалиция срещу спирането на автомобилите на бензин и дизел
„Трябва да се придържаме към договореното. Не се съмнявам, че германците ще постигнат споразумение с колегите си по този въпрос“, каза Бун пред репортери в Брюксел.
Държавният министър в германското министерство на външните работи, отговарящ за въпросите на ЕС, Анна Люрман, заяви, че споразумението е прието, но добави, че германското правителство и Европейската комисия все още преговарят за някои окончателни подробности.
„Очаквам тези разговори да приключат преди срещата на върха тази седмица“, добави тя, визирайки срещата на върха на лидерите на ЕС, която се очаква да се проведе в четвъртък и петък в Брюксел.