Съдебни пристави са опразнили банковите сметки на руския клон на Google, за да приберат съдебни глоби, присъдени на компанията за това, че не премахва неприемливо за властите съдържание.
През април Федералната служба за съдебни изпълнители е изтеглила всички средства от сметките на руското юридическо лице Google. Парите са приведени на временна сметка на службата, съобщава руската агенция „Интерфакс“, като се позовава на доклад на Google.
Google пусна свой чатбот в стотици държави
В материалите на компанията се посочва, че към 31 декември 2022 г. балансът на паричните средства и паричните еквиваленти е 375.5 милиона рубли срещу 3.09 милиарда рубли в края на 2021 г. и 11.4 милиарда рубли в края на 2020 г.
Службата на съдебните пристави е отписала 10.3 млрд. рубли (около 120 млн. евро.) от сметките на компанията през 2022 г.

През май руското подразделение на американската компания заведе дело в Московския арбитражен съд срещу службата, оспорвайки действията на съдебните изпълнители.
Руският офис на Google получи присъди да плати общо около 30 млрд. рубли глоби за отказ да премахне съдържание, свързано с войната в Украйна и за ЛГБТ пропаганда. Това го превърна го в най-големия длъжник по отсъдени финансови санкции за нарушаване на закона. Клонът подаде иск за обявяване на фалит.

САЩ ще предоставят помощ от 1,3 млрд. долара (1,2 млрд. евро) за икономиката на Украйна, обяви държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън, цитиран от световните агенции.
„Докато Русия продължава да унищожава, ще сме там, за да помогнем на Украйна да се възстанови: да възстанови живота на хората, да възстанови страната, да възстанови бъдещето си“, заяви Блинкън на конференцията в Лондон, посветена на възстановяването на Украйна. По думите му целта е да се предостави на Украйна възможност „да процъфтява като сигурна, независима държава, интегрирана с Европа, свързана с пазарите по света“.

„Ще инвестираме 520 млн. долара, за да помогнем на Украйна да промени енергийната си система“, добави държавният секретар на САЩ. 657 млн. ще бъдат използвани за модернизиране на граничните пунктове, пристанищата, жп линии и друга жизненоважна инфраструктура. Около 100 млн. долара ще се използват за дигитализиране на украинските митници и други системи „за увеличаване на скоростта и намаляване на корупцията, а 35 млн. – за помощ за украинските предприятия чрез финансиране и застраховане.
„Новата помощ е в допълнение към над 20 млрд. долара икономическа помощ и помощ за развитието на Украйна, които Вашингтон вече е предоставил“, подчерта Блинкън, но отбеляза, че „само частният сектор може да мобилизира необходимото ниво на инвестиции, за да отговори на огромните нужди на страната“.
Водещият американски дипломат също подчерта, че Русия ще трябва да плати за щетите, причинени от войната в Украйна. „Русия е отговорна за разрушаването на Украйна. И Русия ще трябва в крайна сметка да понесе цената за възстановяването на Украйна“, заяви Блинкън.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко е получила Украйна от началото на годината от западните си съюзници?
Колко ще струва възстановяването на Украйна?
България и още 15 държави дават помощ на Украйна след взрива на язовир „Каховка“

България се нарежда на второ място в Европейския съюз по най-ниски цени, оставяйки малко зад Румъния. Това става ясно от данните на европейската статистическа служба Евростат за ценовите равнища при разходите за крайно потребление на домакинствата, актуални за 2022 година.
Според данните, пречупени през паритета на покупателната способност, който приравнява валутните разлики между различните парични средства, използвани в отделните страни, най-ниските ценови нива се наблюдават в Румъния – 57.8% от средното равнище за ЕС.
България се нарежда на второ място с ценови нива, възлизащи на 58.7% от средното за ЕС, а челната тройка се допълва от Полша с 61.5% от средното. Цените у нас са нараснали спрямо 2021 година, когато ценовите равнища у нас достигаха 55.6% от средното за ЕС.
Сред останалите страни с ниски цени попадат още Унгария (66.9% от средното), Хърватия (72.2%), Литва (78.3%), Латвия (83.4%), Чехия (87.4%), Малта (87.6%) и Гърция (88%).

Доходите на 68% от българите остават непроменени на фона на скока в цените
Сред страните с най-високи ценови равнища в ЕС попадат Ирландия (146.4% от средното за ЕС), Дания (144.5%), Люксембург (136.8%), Финландия (126.5%), Швеция (124.1%), Нидерландия (116.7%), Белгия (114.8%), Франция (110.1%), Австрия (110%) и Германия (108.9%).
Интересно е да се отбележи, че според данните ценовите равнища у нас са по-ниски от тези в някои съседни страни от Балканите, които не са част от ЕС. Така например, ценовите равнища в Сърбия са 63% от средното за ЕС, а тези в Албания – 61% от средното за ЕС.
Цени на храните
Когато говорим за цените на храните и безалкохолните напитки в България, ситуацията изглежда малко по-различна. Ценовите равнища на храните и безалкохолните напитки у нас възлизат на 86.7% от средното за ЕС, като само в Полша (73.4%) и Румъния (71.8%) се отчита по-ниска стойност, сочат данните на Евростат.
Една от причините българите да усещат натиск над джоба си, въпреки ниските общи ценови равнища в страната спрямо останалите държави, са именно цените на храните в съчетания с най-ниските заплати в ЕС.
За разлика от другите европейски страни, българските домакинства изпъкват с най-голям дял на разходите за храна, които надхвърлят 30% от всички разходи за крайно потребление у нас.
Така, въпреки по-ниските цени в България спрямо останалите страни от ЕС, ниският размер на доходите прави така, че българските домакинства да не усещат тази разлика. Това се потвърждава и от данните на Евростат за фактическото крайно потребление на стоки и услуги, където България заема последно място с едва 67% от средното за ЕС.
Казано с други думи – българите потребяват най-малко, въпреки че цените у нас са едни от най-ниските в целия ЕС, основно заради това, че имат най-ниските доходи в общността. Тоест българите имат най-ниския стандарт на живот спрямо останалите страни в ЕС и то в условия на понижена покупателната способност в резултат на ускорената инфлация.
Последни сме по стандарт на живот в ЕС, Румъния дърпа напред
За сравнение, цените на храните и безалкохолните напитки в Германия са 106.5% от средното за ЕС, тоест 6.5% над средното равнище, но при 5 пъти по-високи възнаграждения спрямо тези в България, където цените на храните са приблизително 13% под средното ниво за ЕС.

Румъния и Полша имат най-ниски ценови нива на храните и безалкохолните напитки в ЕС;
Източник: Евростат
Почасовото заплащане у нас 5 пъти по-ниско от това в Германия
Най-високи ценови нива на храните и алкохолните напитки в ЕС се отчитат в Дания и Люксембург – цели 120.7% от средното за ЕС, следвани от Малта (117.5%) и Ирландия (115.4%).
Алкохол, цигари и други стоки
България е страната с най-ниски цени на алкохола и тютюневите изделия в ЕС през 2022 година, като ценовите равнища достигат 66% от средното за ЕС. След страната ни се нареждат още Полша (73%) и Унгария (78%). Най-високи цени на алкохола и тютюневите изделия се отчитат в Ирландия (216% от средното), Финландия (174%) и Дания (138%). Големите разлики се дължат на различно данъчно облагане за тези стоки в отделните страни.
Сериозни разминавания в цените се наблюдават и при ресторантите и хотелите, като отново България е първа – 51% от средните ценови равнища за ЕС. След страната ни се нареждат Румъния (61%) и Унгария (62%). Най-високи цени се регистрират в Дания (156%), Финландия (132%) и Люксембург (131%).
България изпъква и с най-ниски ценовите равнища при облеклото – 80% от средното за ЕС, следвана от Унгария (83%) и Румъния (84%). И тук Дания е страната с най-високи цени на облеклото в ЕС – 134% над средното, следвана от Швеция (117%) и Чехия (115%).
Какво показва сравнението за цените на основни продукти между България, Германия и Великобритания
Дефлация у нас за първи път от 2 години насам
Месечната издръжка на семейство скочи драстично, българите обедняват
Къде у нас заплатите са под 1 000 лева?
България остава в топ 10 по най-висока инфлация в ЕС

Членството на България и Румъния в Шенген може да се счита за сигурно, защото европейските институции вече подготвят приемането на двете страни в пространството за свободно пътуване. Това съобщи actualno.com.
Страните от ЕС взеха важно решение за Шенгенското пространство
Източници от дипломатическите среди в Брюксел, българския парламент и правителството съобщиха пред Euractiv България, че предварителният план предвижда влизане на България в Шенген на два етапа. Първо ще отпадне контролът през летищата – през октомври 2023 г., а сухопътният граничен контрол няма да го има на 1 януари 2024 г. Това ще е и датата, в която страната ни ще стане пълноправен член.

Нидерландия и Австрия казаха „не“ на България за Шенген през декември 2022 г. Нидерландското правителство поиска страната ни да представи доклад по Механизма за сътрудничество и проверка. Австрия пък изказа притеснения за потока от нелегални мигранти, преминаващ през българските граници.
Euractiv твърди, че служебното правителство, както и вече освободеният главен прокурор Иван Гешев са били основните пречки за приемането на България в Шенген.
 
 
 
 
 

Близо половината население на Гърция изпитва затруднения да си позволи едноседмична почивка, пише гръцкият вестник „Катимерини“, като се позовава на проучване на Асоциацията на предприятията и продажбите на дребно в Гърция.
Според данните 48,8% от гърците не са могли да си позволят едноседмична почивка през 2022 г. Това поставя Гърция веднага след Румъния в съответната класация, ако се проследят проучванията на Eurostat.
Не е изключено това лято процентът да е дори по-висок от миналогодишния, предвид, че цените за настаняване и за самолетните и фериботните билети са нараснали още повече от 2022 г., без същевременно да се е увеличил и доходът на глава от населението, коментира „Катимерини“.
Според проучването на гръцката асоциация всеки четвърти грък ще прекара почивката си в къща на приятел тази година. Независимо дали е отседнал в собствения си ваканционен дом, или в чужд, почиващият грък ще готви повече, отколкото през предишни години, за да свие разходите от таверни и ресторант.

Същевременно време престоят в хотел е избор на едва 9% от гърците, докато къмпингуването става все по-популярно дори сред по-възрастните хора. 7% ще отседнат в хотел без включена храна, а 2% смятат да се насладят на услуги „ол инклузив“. 6% ще отидат на къмпинг, други 6% обмислят ваканция в чужбина, а 1% смята да отиде на круиз.
Около 20% са хората, които ще си вземат някъде стая под наем.
Бюджетът за почивка ще бъде по-малък, като се очаква разходите да намалеят с 15% спрямо 2022 г. Причината е скъпият транспорт, посочват 43% от гърците, а според 38% най-сериозният проблем са високите разходи за настаняване.
За да се намалят разходите хората ограничават храненето навън. Според проучването 45% от анкетираните често готвят по време на ваканция. Средният разход за пазаруване на продукти по време на почивка е 230 евро. От тях 118 евро (или 51%) са за покупки от магазина. Около 110 евро са за туристически стоки и на дрехи, обувки, играчки, бижута и други, тъй като потребителите интегрират ежедневните си пазарски нужди в рамките на почивката.
На базата на тези данни разходите на гърците за туризъм в рамките на гръцките граници се оценяват на 380 млн. евро. Проучването е проведено в периода 3-5 юни с участието на извадка от 880 потребители в цялата страна.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Плажуването в Гърция е много по-евтино от това у нас
Близо 1 000 000 работещи българи нямат пари за почивка
Българите все по-често купуват евтини имоти в Гърция