IT сферата в България има не само амбицията, но и възможността в следващите 5 години да се превърне в лидер по приходи в българската икономика. Това сочи и най-актуалният доклад на BASSCOM (Българската асоциация на софтуерните компании) – БАСКОМ Барометър 2022, който излиза ежегодно през декември. Ускорената дигитализация и непрекъснатата еволюция на технологичния пейзаж са основание за оптимизъм дори във времена на съкращения и навлизане на AI в ежедневната дейност, както споделя и д-р Светлин Наков – идеолог и основател на СофтУни, най-голямата образователна институция в България за софтуерно инженерство, дигитален маркетинг, QA инженерство и дизайн.
Как навлизането на генеративния AI и трусовете на глобалната технологична сцена повлияха IT сектора в България?
Недостигът на качествени кадри, с акцент върху качеството и опита, и софтуерни инженери с висока техническа подготовка е факт в глобален мащаб. Все още търсенето на специалисти надвишава значително предлагането, въпреки събитията от последната половин година. Наблюдаваме едно преразпределение на технологичен талант, а съкращенията не са признак на излишък, а по-скоро временни оптимизации при някои компании, които помагат за растежа на други.
Още: Средната заплата в ИТ сектора у нас нарасна с близо 24% и достигна 5411 лева
При недостиг на милиони програмисти, съкращенията трябва да са много по-мащабни и по-трайни, за да се постигне излишък на IT кадри. Истината е, че колкото по-голяма е една корпорация, толкова по-смели са назначенията с цел бързо разрастване, а резултатът от това бяха по-чувствителни съкращения. Българската индустрия не е от такъв тип, не се крепи върху мащабни корпоративни структури. В сценарий на криза и съкращения, по-малките фирми по-ефективно оптимизират работата си, защото структурата им не е толкова тромава.
Това, което се случва, е освобождаване от кадрите, ангажирани в резултат от свръхнаемането в дадени сфери, и преразпределение на работна сила. В момента технологичната индустрия помага на останалите да са по-ефективни, дърпат напред цялата икономика, и борбата ще продължи да бъде за наистина кадърните IT професионалисти. На пазара се търсят предимно IT специалисти с опит, но при недостиг на такива, рано или късно се наемат и по-начинаещи. Съвременните AI инструменти помагат в менторирането на junior специалистите и ускоряват тяхното навлизане в дадена фирма или проект и това може да мотивира много фирми да наемат по-неопитни кадри.
Как се развиват IT професионалисти? Това става когато работим целенасочено към затваряне на пропастта между образованието и нуждите на IT сферата и решим проблема с мотивацията. Това е ключът и към устойчив ръст в сектора, който да осъществи амбицията в рамките на пет години IT индустрията да се превърне в лидер по приходи.
Има ли място за оптимизъм в IT сферата?
Още: Общуването с машините – тънката граница между хоби и професия
Сред първите, които отчетоха намаляващото търсене на кадри в IT сектора, беше най-голямата платформа за технологични обяви за работа в България. Към август, 2023 година, в Dev.bg могат да бъдат открити над 3 000 обяви, насочени към технологични експерти. Далеч сме от нивата, отчитани преди година и половина, но и икономическите условия са много различни.
Според LinkedIn Jobs, към август 2023 г. в световен мащаб се търсят 1.3 милиона Java developers, 1.2 милиона Python developers, 1.1 милиона JavaScript developers и 470 хиляди QA инженери. Това са милиони отворени позиции за софтуерната индустрия, която продължава да расте, макар и със забавени темпове.
Над технологичния сектор не се кълбят толкова черни облаци, колкото забавянето на икономиката и широкото внедряване на AI инструменти предвещаваха. Към момента в софтуерния бранш в България са заети над 50 000 души (БАСКОМ Барометър 2022), а този брой се очаква да се увеличи с близо 30 000 души до 2026 година, на фона на прогнозираното разкриване на над 34 400 нови работни места за този период.
 
Недостигът на качествени кадри ще продължи да диктува развитието на IT сектора, а достъпът до таланти се възприема и като най-голямото предизвикателство за успешното и устойчиво развитие на компаниите в сектора. Тук идва ролята на институции като СофтУни, приели като кауза задачата да създават качествени кадри, притежаващи актуални умения и знания.
Какви промени ще видим в IT сектора и как СофтУни адаптира учебните си планове към тях?
Интеграцията на AI инструменти в редица дейности и направления ще окаже фундаментално влияние върху познати роли. Еволюцията и изменението на различни IT професии е неминуемо. Всеки, който иска да остане конкурентоспособен, трябва да е готов да разшири уменията си с подобни технологични решения.
Фокусът ще се затвърди върху непрекъснатия растеж и усвояване на нови умения. Развитието на нови компетенции и позиции в сферите на AI, анализа на данни, киберсигурността, както и взаимодействието на човешкия ресурс с AI инструменти ще заемат централна роля в дневния ред на IT сектора, ако иска да продължи да се развива успешно.
Това изисква и холистичен подход и обединените усилия на образователни институции и ключови играчи от сектора. Тук идва и значението на програми като чисто новия и напълно безплатен SoftUni „IT Career Booster“, в който отлични студенти по софтуерно инженерство се научават как да се подготвят на ниво за процеса по търсене на първата си работа. В програмата курсистите имат възможност да научат повече за компаниите-работодатели и дори да получат възможност за практическо обучение при компания-партньор на СофтУни.
По този начин СофтУни утвърждава позицията си на мост между бизнеса и кадрите. От една страна, осигурява качествено, достъпно и практически насочено образование, отговарящо на актуалните нужди на пазара и работодателите. От друга – спомага за доброто представяне на отличниците по време на подбора, а и създава условия, в които курсистите имат възможност да придобият лични и социални умения, необходими за успешна реализация.
Как могат начинаещите да се превърнат в конкурентни кадри?
Единственият начин да останеш конкурентен в непрекъснато развиващ се сектор като този е постоянното учене и инвестирането в собственото образование. Изкуственият интелект няма да отнеме работата ни, а ще ни предостави нови и по-ефективни начини да изкарваме прехраната си като програмисти, постигайки по-добри резултати с по-малко усилия.
Но ефективното използване на AI в работата е възможно, само ако съществува една качествена и стабилна образователна основа. И тъй като професията няма как да изчезне, не и в обозримото бъдеще, сега е моментът всеки желаещ да съгради основите на своето бъдеще в IT сектора. Само с много учене и работа един начинаещ може да се превърне в експерт, който да намери място в направления като AI и машинно обучение, data science, cloud технологии, DevOps, IoT и blockchain.
Едно нещо е сигурно – IT секторът е на кръстопът между огромни предизвикателства и невъобразими доскоро възможности. Прогнозата за разкриването на над 34 000 нови работни места в IT сектора до 2026 година не бива да ни ослепява за недостига на качествени кадри, достъпа до таланти и липсата на актуални умения, които заедно с практиците да се адаптират към динамиката на сферата. А наличието на широкодостъпен изкуствен интелект и интеграцията му в работния не процес не бива да става за сметка на фундаментални знания и умения, които формират инструментариума, необходим за успех в сферата на софтуерното инженерство.
 

През април 2023 г. не са констатирани нарушения на качеството на топлофикационните услуги, предоставяни на абонатите на „Топлофикация София“ ЕАД. За този период във фактурите на потребителите дружеството е приложило утвърдената на 1.07.2022 г. с решение на КЕВР цена на топлинна енергия. Това сочат констатациите в приетия от КЕВР доклад за извършената проверка на дружеството за публикации за високи сметки по фактурите на абонатите за периода 1.04-30.04.2023 г.
Съгласно правомощията си по Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката КЕВР контролира качеството на предоставяните от дружествата топлофикационни услуги – спазването на гарантираните параметри на подадаваната топлинна енергия, съгласно Показатели на качество на топлоснабдяването и стриктното прилагане на утвърдената от КЕВР цена на топлинната енергия за съответния период.
Според действащата нормативна уредба формирането на месечните фактури за парното на потребителите е извън регулаторните правомощия на КЕВР. То се извършва по Методика за дялово разпределение на топлинната енергия, която е част от Наредбата за топлоснабдяването. Нормативният акт е издаден от Министерството на енергетиката, компетентният орган по контрол на спазването му.

В изводите и констатациите в доклада се посочва че за април 2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е приложила утвърдената на 1.07.2022 г. с решение на Комисията цена на топлинната енергия от 137,86 лв./MWh без ДДС. Данните показват също, че през периода гарантираните параметри на горещата вода и на топлоносителя след абонатната станция са били в съответствие с Показателите за качество на топлоснабдяването. Регистрирани са 132 кратковременни прекъсвания, довели до спиране на топлоподаване на определени участъци от мрежата, но нито едно не е било с продължителност над 48 часа. Обработени са 284 жалби на клиенти, като в тях няма данни за превишаване на нормативно допустимата температура на топлоносителя след абонатната станция.
Според данните само 6% от битовите клиенти на „Топлофикация София“ ЕАД са заявили реален месечен отчет на потребената топлинна енергия и са получили начислени фактури за април 2023 г.
Останалите 94% от клиентите получават месечни фактури, базирани на прогнозно потребление, изчислявано съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост. За месец април 2022 г. доставената топлинна енергия е 295 116 MWh, при средномесечна температура на въздуха 10,5℃. За сравнение, през същия период на 2023 г., е доставена 353 370 MWh топлоенергия, при средномесечна температура на въздуха 9℃ – с 58 254 MWh или близо 20 % повече, при разлика в температурите на въздуха от 1,5℃. През 2022 г. отоплението е спряно на 26 април, докато през 2023 г. е продължило до 1 май. Броят на работните дни, определящ месечните дължими суми за енергия за отопление при клиентите, е бил по-малък от броя на работните дни през април 2023 г.

Независимо, че формирането на месечните фактури е извън регулаторните правомощия на КЕВР, анализът на данните сочи, че по-високите сметки за април 2023 г. са заради прогнозните начисления, извършени съгласно Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия, по-ниската температура на външния въздух и по-дългия период на отопление, в сравнение с април 2022 г. (брой дни с отопление). След отчет на средствата за дялово разпределение клиентите следва да получат изравнителни сметки, в които ще бъде отразена реално потребената от тях топлинна енергия.
В резултат на проверката КЕВР наложи принудителна административна мярка, като даде на „Топлофикация София“ ЕАД задължителни писмени разпореждания. До 30.09.2023 г. дружеството следва да извърши проверка на настройките на системата за автоматично регулиране и при необходимост да извърши такава на всички абонатни станции в топлопреносната мрежа. Целта е да съответстват на топлинните режими на сградата, като осигурят нужния микроклимат на жилищата и не допускат преразход на топлинна енергия.
В същия срок „Топлофикация София“ ЕАД трябва да представи в КЕВР утвърден температурен график за отоплителен сезон 2023/2024 г. В него трябва да се отчете динамиката на доставянето на топлинната енергия и да се предотвратят хидравличните и температурни сътресения по топлопреносната мрежа.
В 7-дневен срок след приключване на указаните дейности КЕВР трябва да бъде информирана от дружеството за тяхното изпълнение.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
„Топлофикация София“ връща с 9% ДДС, взима с 20%

С колко поскъпва парното за новия отоплителен сезон?
Габровската топлофикация хвърли кърпата, сама си даде лиценза

Отчитайки европейските политики и приоритети за декарбонизация, „Булгартрансгаз“ ЕАД активно работи за развитие на инфраструктурата си, съобразно плановете за мащабно развитие и навлизане на водорода в енергийния микс в ЕС, обявиха от дружеството.
Водородът като енергоносител с нулеви емисии, има ключово значение в плановете на ЕС за поетапна трансформация на енергийния сектор и постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.
Планът REPowerEU на ЕК предвижда сериозно потребление на възобновяем водород към 2030 г., равняващо се на 20 млн. тона, с определена цел от 10 млн. тона вътрешно производство и 10 млн. тона внос.
„Булгартрансгаз“ планира проекти в областта на водорода, включително за изграждане на инфраструктура за пренос на чист водород и за адаптиране на съществуващата газова инфраструктура за пренос на водородно-газови смеси със съдържание на до 10% на водород. Дружеството е активен участник и в инициативите „European Clean Hydrogen Alliance“ и „European Hydrogen Backbone“.

В тази връзка „Булгартрансгаз“ ЕАД започна необвързващо пазарно проучване за търсене на капацитет за пренос на водород. Дружеството информира всички настоящи и потенциални пазарни участници (производители, търговци и потребители) за възможността да представят своите необвързващи прогнози за търсене на капацитет за пренос на водород.
Резултатите от проучването ще покажат интереса на пазарните участници към потенциалното използване на водород, като част от бъдещия енергиен микс. Провеждането на необвързващо проучване, включително координиране със съседни оператори, ще улесни навремнното планиране на нужната инфраструктура.

Чрез провеждането на проучването, ще бъдат станат ясни очакваните нужди от капацитет за транспортиране на водород, потенциалните места за производство в България и изходни точки към крайните потребители. Резултатите ще допринесат и за своевременното планиране и изграждане на необходимата инфраструктура за пренос на водород за и през България.
Информацията следва да бъде представена до 15 септември 2023 г. След обработване на получените необвързващи заявки от пазарните участници, резултатите ще бъдат представени под формата на агрегирани данни.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Защо най-голямата икономика в Европа ще разчита главно на внос на водород, а не на производство?
ЕК включва и нисковъглеродни газове в платформата за общи покупки на природен газ
ЕС готви нов търг за общи покупки, но този път не за природен газ