Коя е столицата, в която хората под наем са застрашени да останат без покрив заради високите цени?

Собственичката на имота ме преследва от 2018 г., казва, че има нужда от апартамента, сега получих предупреждение за принудително изгонване. Това споделя Джорджина Симоеш, която работи в старчески дом в португалската столица Лисабон. Получава малко над минималната заплата.
Наемът ѝ от 300 евро на месец е нисък по настоящите стандарти на града, но тя все пак трябва да работи на две места, за да си го позволи. А условията в имота са лоши – не може да се къпе, защото водата тече в апартамента на съседите, пише ВВС.
„Не си тръгвам, защото когато търся жилище, заплатата ми не е достатъчна дори да платя наема. Цените на наемите са над тези на заплатите, които имаме в Португалия“, споделя Симоеш. Тя не е единствената в тази ситуация. Средният наем в Лисабон е малко над 2000 евро, а минималната заплата е около 760 евро.
Португалия е завлядяна от остра жилищна криза, породена от ръста на чуждестранните инвестиции в имоти и липсата на достъпни нови жилища.
Проблемът обаче не е само в предлагането. Анализаторката и активист Рита Силва, помогнала за създаването на жилищното движение Habita, споделя, че има „повече жилища, отколкото хора, но цените не намаляват“.

По думите ѝ настоящата криза, която предизвика многобройни кампании за по-достъпни жилища, се разпространява в страната от години след финансовата криза през 2008 г.
Случаят на Симоеш сега е в съда и тя се надява да остане в имота си за още 6 месеца. Адвокатът ѝ се опитва да ѝ спечели време. Какво ще стане, ако изгуби делото?
„Ще остана на улицата. Нямам шанс, не зная какво ще стане. Просто имам нужда от покрив над главата, за да спя, прекарвам целия си живот на работа“, споделя тя.
Същевременно Жоелси Пачеко работи на 2 места като медицинска сестра средно 16 часа на ден, като работи в интензивно отделение на една от основните болници в Лисабон и в неправителствена организация. „По-голямата част от заплатата ми отива за сметки, храна, транспорт. Само с една работа ще е почти невъзможно“, отбелязва тя.
Наемният ѝ договор ще изтича тази година и тя се тревожи, че наемът ѝ ще бъде повишен. „Къде ще отида след това? Вероятно ще трябва да се върна при майка ми, далеч от работа да променя целия си живот“, споделя Пачеко.

По-рано тази година португалският актьор и активист Диого Фаро неволно стана едно от лицата на движението за достъпни жилища, след като публикува видео в социалните мрежи за растящите цени на наемите в Лисабон.
Скоро пощенската му кутия е залята от съобщения.
„Има разведени двойки, които не могат да продължат напред, защото няма как да си го позволят, струва ми се, че това е жестоко. Възрастни хора, които избират между плащане на наем или на лекарства, съкращават живота си, за да имат покрив“, разказва Фаро.
След като научил още такива истории, комикът събрал няколко приятели и създал движението Casa é um Direito (Жилището е право). Неговото и други жилищни движения планираха демонстрация, която събра над 30 000 души по улиците на Лисабон. След това протестите се разпространиха и към други градове като Порто и Брага.
„Наричаме протестите „Жилище за живот“, защото хората са отчаяни. Те искат жилище, където да си почиват, да играят с децата си, да живеят“, отбелязва Фаро, който смята това за началото на битката.

Кметът на Лисабон Карлош Моедаш определи жилищния проблем като „най-голямата криза на нашето поколение“. Той коментира това през април при началото на строителството на нов комплекс с достъпни жилища под наем в Ентрекампош, който ще осигури 152 нови жилища.
„Създадени са и програми в помощ на хората, които не могат да си позволят високите цени на наемите, като местните власти предлагат да платят 1/3 от цената“, казва съветникът по жилищната политика и строителството на Лисабон Филипа Розета.
„1/3 от историческия център на Лисабон е празна“, отбелязва географът и жилищен анализатор Луиш Мендеш, а случаите напоследък показват, че държавата влошава положението.
Когато няколко паянтови жилища бяха разрушени през март, 8 семейства останаха без дом и трябваше да бъдат настанени във временни домове. „Говорим за цени на наемите в Лисабон, които са по-високи, отколкото в някои от най-богатите квартали на Берлин например, където има таван върху наемите, без да споменаваме разликата в заплатите“, казва Луиш.
По думите му в Лисабон има квартали, където къща от 80 кв. метра струва 1200 евро на месец. „Това е средната заплата на жител на Лисабон. Говорим за възпираща сума, бих казал дори неприлична“, допълва Луиш.

Според него факторите, водещи до настоящата жилищна криза в страната, са „туристификацията“, когато ръстът на популярността на ваканционните жилища под наем отклонява домове от жилищна за туристическа употреба. Около 60% от имотите в историческия квартал на Лисабон „Алфама“ са краткосрочни наеми.
Следват мерките на правителството, целящи привличането на чуждестранни инвестиции чрез освободени от данъци програми за инвестиционни фондове, дигитални номади и най-вече португалски златни визи.
Според Луиш златните визи позволяват на инвеститори извън ЕС да получат виза за местопребиваване в Португалия срещу инвестиция и това е път към шенгенското пространство. „Те често ремонтират жилище, но то пак остава празно. Много често тези имоти са продавани отново и отново и това създава изкривяване на жилищния пазар и е една от причините за жилищната криза“, допълва той.
Като част от новата жилищна програма правителството слага край на златните визи и на разрешенията за краткосрочни наеми и ограничава ръстовете на наемите до 2%. Повечето от тези мерки обаче са твърде малко и твърде закъснели.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Мечта ли е собственото жилище? Все повече хора в Европа живеят под наем
За 12 години: Наемите в ЕС са скочили с 18%, а цените на имотите с близо 50%

В Гърция идва нова криза – все по-скъпите наеми