Тревожно: Близо половината ученици в България няма да се реализират в това, за което са учили

В последното си изследване „Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката – 2023“ ИПИ представя данни за това дали образованието съответства на икономическата ситуация в България.
Анализът и разработеният индекс съпоставят професионалното обучение по сектори и разпределението на работната сила в различните икономически дейности. Измерването както на национално, така и на регионално ниво показва къде подготовката на кадри среща търсенето и възможностите за реализация.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката за страната през 2023 г. е 53,6 т. (от възможни 100 точки), което означава, че почти половината ученици няма да работят това, за което са учили.
Основната роля и предимство на професионалното образование е да осигурява пряка връзка между учащите и пазара на труда.
Индексът на съответствието измерва връзката между професионалното образование и профила на икономиката, а близо половината ученици няма да работят това, за което са учили.
Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава спад от 1,2 точки. Причината за това е основно свиването на приема в специалности, свързани с преработващата промишленост, за сметка на разширен прием в специалности, насочени към професии в областта на информационните и комуникационните технологии. Въпреки че това прави несъответствието още по-дълбоко, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна.

ИПИ подчертава още, че продължава обучението в специалности, които не се търсят на пазара на труда.
Данните показват голямата тежест на специалности и професии, които нямат търсене, но запълват места – от една страна, във вече остарели и ненужно широки специалности (селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (хотелиерство и ресторантьорство).
Регионите се представят различно, като в София съответствието е най-високо.
„Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието на професионалното образование и профила на икономиката“, сочи анализът.

С най-висок резултат е столицата – 67,3 т., а с най-нисък – област Ловеч – 36,4 т. Столицата запазва първото място от предходното издание на индекса. Последното място на Ловеч е заради това, че е областта с най-висок дял на обучаващите се в специалности, насочени към сектора на хотелиерството и ресторантьорството (почти двойно повече от средния дял в страната) при сравнително нисък дял на наетите в тази икономическа дейност в областта.
Как може да се промени тенденцията?
Нужно е гъвкаво образование, дуално обучение и професионално ориентиране.
Негативните ефекти от несъответствията между това, което се учи, и профила на икономиката могат да се намалят чрез по-общо образование в училище за сметка на специфично обучение по специалности за пълния курс на образование.
Така например силно специализираните предмети още от началните курсове на професионалното образование биха могли да се заместят в някаква степен от езикови и технологични обучения и от придобиване на меки умения, които увеличават шансовете за заетост.
Важен аспект в професионалното образование и дуалното обучение. Това ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-силните практически умения и възможността за оставане на работа на мястото на обучението.
Ще се повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на икономиката на местно ниво.
Подходът трябва да бъде допълнен от възможност за трансфер между професии и от задължително професионално ориентиране на учениците.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Каква е действителността за работещите млади хора у нас?
В кои държави по света висшето образование е безплатно?

България четвърта в ЕС по дял на младите хора, които нито работят, нито учат